— Защо тук пише „бузи, устни и очи“? Откога са взаимозаменяеми?
— Това е продукт със светлоотразяващи частици, използва се навсякъде.
Тя спря да рови в несесера.
— Не мога да направя това. — Тя пусна ружа вътре. — Ще приличам на клоун. Не може ли да се видим един час по-рано и ти да ме гримираш?
— Нямаме време. Ще се справиш, просто не забравяй свещената мантра: „Аз съм искрена, семпла, състрадателна и ведра.“ Ще се видим в църквата, детектив. И бъди красива.
Красива… как ли пък не. Тя затвори телефона и прегледа разпръснатите козметични продукти със същата подозрителност, с която би изучавала тиктакаща бомба.
— Боже, как се прецаках.
Един час по-късно някой почука на входната врата и Тери излезе на куц крак от банята, като се опитваше да обуе обувките си.
— Задръж! — провикна се тя. Обу се и се погледна.
Бижута и часовник, рапорт приет. Бримки на чорапите и гънки по полата няма, рапорт приет. Коса, рапорт приет. За малко да си прехапе долната устна, когато си спомни зачервилото. Нещо липсваше.
На вратата се почука по-силно.
— Добре, добре, идвам. — Тя отвори и видя Корт да стои на вратата — висок и красив в тъмносивия си костюм. — Не съм готова.
Погледът му я обходи от носа до пръстите на краката.
— Виждаш ми се готова.
От начина, по който го каза, я присви стомахът. За последен път се появяваше на прага й… Не, сега нямаше да мисли за това. Трябваше да се съсредоточи.
— Забравих да направя нещо. Сигурна съм. — Тя го хвана заръката и го дръпна вътре, след това се завъртя. — Виждаш ли нещо, което не е наред?
— Не. — Каза го така, сякаш точно там беше проблемът.
Тери закрачи насам-натам.
— Гримирах се. Е, само фон дьо тен и червило. — Отказа се да си пипа очите, след като едва не се ослепи с четката на спиралата. — Обух чорапите, сложих си лак за коса, обеци…
Устата му се изви в крива усмивка.
— Успокой се. Това не е протокол за изключване на заподозрян.
— Това щеше да е фасулска работа. — Корт беше сложил любимия си афтършейв, който ухаеше на океански бриз и подправки. Тери започнала диша през устата си, така че да може да се концентрира, след което замръзна. — Парфюмът. — Трябваше да отиде до тоалетката. — Имам нужда от пет минути. Трябва да се съблека и тогава да се напръскам.
— Тери. — Той я хвана за ръката. — Нямаш нужда от него.
— Но Андре каза…
— Андре няма да седи до теб в църквата. — Един мускул на челюстта му потръпна. — А аз.
— Аха. — Да не би вчера да беше прекалила с парфюма? — Добре. — Тя взе чантичката си и провери дали оръжието й е вътре. — Да вървим!
Пътуването премина в мълчание. Тери знаеше колко разстроен бе Корт от убийството на Ашли и си позволи да не говори. Седеше мирно, за да не намачка костюма, и преговаряше наум всичко, което Андре й бе казал снощи.
— Гледай на входовете и изходите — рече Корт, когато спря на паркинга на църквата. — Пусни ме да вървя малко по-напред на излизане от службата.
— Само аз съм въоръжена — напомни му тя.
— Не, не си. — Той паркира и изключи двигателя. Тери проследи извивката на сакото му и видя издутината на кобура.
— Носиш го скрит? Откога?
— От 1995-а насам — каза той, като си сложи слънчеви очила. — Имам разрешително и знам как да го използвам.
Тери въздъхна.
— Добре, тогава няма да се наложи да те арестувам.
Поменът за Ашли Бушар се проведе в църквата „Света Екатерина“, построена през деветнайсети век в покрайнините на Гардън Дистрикт. Имаше безброй букети и венци, изпратени от всички краища на страната, затова старата църква миришеше на парник. Тери седна до Корт между неговите родители на един от предните редове и се загледа в родителите на Ашли, които се взираха покрусени в снимката на тяхната красива мъртва дъщеря, заобиколена от венец редки бели орхидеи.
Нямаше ковчег, както вече й беше казал Корт, тъй като бяха решили да направят погребението в тесен семеен кръг.
Няколко души прочетоха кратки похвални слова за младата жена, включително Андре Моро. Фактът, че Ашли бе принадлежала към най-привилегированите кръгове на креолското общество, не се споменаваше. Вместо това приятелите й разказваха анекдоти за детските й лудории, за нейната любов към пътешествията и житейските радости, за нейната щедрост и доброта.