Тери се изненада, когато види Мория Навара да се качва на подиума. Младата блондинка се появи бледа и изтерзана, сякаш нямаше нищо общо с уверената привилегирована млада жена, която навремето използваше всяка възможност, за да се заяде с Тери.
— Ашли беше една от най-добрите ми приятелки — започна Мория с треперещ глас. — Споделяхме една стая в колежа Тулейн, и двете бяхме мажоретки, така че си разменяхме дрехите, ходехме по срещи и спортувахме. Трябваше да се науча да се примирявам с чудатостите на Аш, както и с нейните обещания. Всяка нейна приятелка ще ви каже, че Ашли Бушар държеше на думата си.
Понесе се тих одобрителен смях от редовете с опечалени млади жени.
— Последният път, когато видях Ашли, беше у тях онзи ден. Тя пробваше един нов тоалет и се допита до моето мнение. — Мория погледна Корт за миг, преди да извърне очи. — Аз бях в лошо настроение и не й бях много полезна. Ашли ме покани на обяд, но аз се измъкнах. Ако не бях тръгнала толкова бързо, сигурно щях да видя дима в огледалото за обратно виждане.
Тери тихо извади бележника си и прегледа записките си. Никой от дома на Бушар не бе споменал, че Мория е била там същия ден. Трябваше да поговори с нея, може би беше забелязала нещо.
— Не днес — прошепна Корт, поглеждайки от бележника към Мория.
Нима наистина я смяташе за толкова безчувствена? Тери потисна емоциите си и му кимна. Мория слезе от подиума и се доближи до снимката на Ашли.
— Ако бях останала, щях да бъда в колата с теб, Аш. Нямаше да си сама. Щях да те измъкна по някакъв начин. — Гласът й затрепери, когато тя долепи кутрето си до снимката. — Обещавам.
Госпожа Бушар склони глава на рамото на съпруга си и захлипа.
Корт стана и отиде до Мория, която го погледна с невиждащите очи на жена в шок. Той се наведе, прошепна й нещо и я поведе полека към мястото, където седеше семейството й.
Раздразнението на Тери избледня, когато го видя как седна до Мория и обгърна превитите й рамене. Никога не беше харесвала бившата приятелка на Джей Ди, особено имайки предвид, че Мория беше ходила с Корт преди него. Но старата ревност се превърна в болезнен копнеж. Тя знаеше, че каквото и да направеше и както и да изглеждаше, Корт никога не би се отнесъл към нея с такава нежност.
Толкова по-добре, помисли си тя, докато се взираше в яката на човека пред нея. Защото ако го направеше, тя щеше да покаже на Мория как една жена може да се разпадне на части.
Дъглас слезе от трамвая и изчака на тревната алея да преминат колите, преди да пресече улицата и да тръгне към „Света Екатерина“. Новинарски микробуси бяха паркирани по цялата улица, затова той седна на автобусната спирка, откъдето можеше да наблюдава как опечалените излизат от църквата, без да привлича внимание.
Следеше цяла седмица от телевизора в стаята си историята на убийството на Бушар. Когато съобщиха за поклонението, той реши да отиде, пък дори и само за да погледа Гембъл да плаче за онова, което беше загубил. Това не беше в разрез на правилата, а ако успееше по някакъв начин да се покаже на Кортланд след службата, би могъл да подтикне комисаря към безразсъдство.
Той искаше Корт Гембъл да го удари. И възнамеряваше да го провокира.
Семейство Гембъл бяха богати и един удар на публично място щеше да бъде достатъчно основание за голям съдебен процес или за уволнението на комисаря. В края на краищата, кой кмет иска шеф на пожарната, който бие с юмруци невинен човек?
Не се чувстваше виновен затова, което правеше. Гембъл имаше всичко. Дъглас е загубил всичко, включително и семейството си. Никой нямаше право да откъсва човек от семейството му.
Някаква малка тежест тупна до него на пейката.
— Какво правиш тук?
В първия момент той не разпозна лицето на момичето, дотолкова беше погълнат от фантазията за своето тържество над Гембъл. После позна Кейтлин, момичето от хотела.
— Бих могъл да ти задам същия въпрос.
— Проследих те — каза хлапето без заобикалки. — Също както момичетата от „Тотални шпионки“ по телевизията.
— Това е анимационно филмче. — Той погледна от другата страна на улицата до църквата. — Вече си достатъчно голяма, за да знаеш, че филмчетата не са истина. Не бива да си тук сама. Не е редно момиче на твоята възраст да се разхожда само из града.
— Аз не съм сама. Нали съм тук с теб. — Тя придърпа коленете си, като опря мръсните си маратонки на ръба на пейката. — Ти си в беда, господине, нали?