— Вече не, и се казвам Дъглас. — Той видя Корт Гембъл да излиза прегърнал някаква дребничка руса жена, и се замисли за мъжа, който бе дошъл да посети с щедри празни обещания. — Сега трябва да се прибереш вкъщи. Говоря сериозно, Кейтлин, тук не е безопасно за теб.
— Аз съм на сигурно място. Теб те следят, а не мен.
Това откъсна вниманието му от комисаря.
— Какво?
— Има един човек, който те следи. В кафява кола, над дясното ми рамо. Не поглеждай директно към него — прошепна ядосана тя. — Веднага ще разбере, че знаеш.
Дъглас се престори, че разглежда една туфа бурени, растящи около автобусната спирка, и стрелна бърз поглед надясно. Кафяв шевролет седан стоеше на празен ход до тротоара, там, където той беше слязъл от трамвая. Зад волана седеше невзрачен мъж с тъмни очила.
— Той беше пред мотела тази сутрин и си тръгна чак когато ти излезе. — Кейтлин подпря брадичка на коленете си. — И е ченге.
Значи беше под наблюдение. Очакваше го. Но това момиченце бе открило опашката му преди него самия.
— Откъде знаеш, че е полицай?
— Има един от онези подвижни буркани с червени светлини, дето се закрепват към покрива, когато искат да стигнат някъде супер бързо. Видях го, когато минах покрай колата. — Тя се взря в него. — Да не си убил някого?
Дъглас не се изненада, когато Гембъл му беше задал този въпрос, но едно малко дете като Кейтлин не биваше дори да си мисли за подобни неща.
— Не.
— Но си бил в затвора за известно време, нали?
Известно време. Той си представи привидно безкрайното шествие на дните, преминали в работа над книгите, и нощите, прекарани в мерене с крачки на тясната килия.
— Три години.
— И аз така си помислих — тя кимна. — Татко гледаше като теб последния път, когато излезе навън. Лежа осемнадесет месеца по обвинение в незаконно притежание на оръжие. — Тя го каза толкова небрежно и естествено, сякаш бе нещо незначително като глоба за неправилно паркиране. — Добре, какво смяташ да правиш?
— Нищо няма да правя. Само си седя тук.
— Аз мога да пазя тайна, нали знаеш. Никога не издавам татко, когато той носи вкъщи разни неща от магазина без касова бележка — увери го тя.
Дъглас погледна към църквата и се опита да даде разумен отговор. В този миг видя тъмен микробус, паркиран на ъгъла. Значи не съм единственият под наблюдение. Дали не беше онзи, който дава на драго сърце? Дали щеше да види Дъглас? Щеше ли да види Кейтлин?
— Наистина мисля, че трябва да се прибереш вкъщи.
— О, стига, мистър. Кажи ми какво става — примоли се момиченцето.
— Нищо няма да ти кажа. Аз нямам работа, нямам семейство, нямам пари, нямам приятели. — След няколко дни нямаше да има и стая в мотела.
— Стига, де. — Кейтлин го побутна с лакът. — Искаш ли да ти кажа как да се отървеш от ченгетата? Клавър го направи страхотно с онзи лошия, в последния епизод.
— Клавър?
Тя кимна с ентусиазъм.
— Виж, трябва ни нещо, което да го разсее. — Тя се наведе и изтръгна един гекон свит в тревата. — Виждал ли си какво прави човек, когато му пуснеш гущер под ризата?
— Не мисля, че полицаят ще ми позволи да направя това.
— Не, няма. — Кейтлин сви малката си ръка около гекона, който се скри напълно, и го озари с ангелска усмивка. — Аз ще го направя.
Корт остана с Мория до края на службата и съпроводи нея и семейството й навън, където ги очакваха частните лимузини. Семейство Навара му благодариха за помощта, преди да се качат в колата си, но Мория изостана назад.
— Майка ми помогна да напиша прощална реч — промълви с усилие тя и погледна свитите си треперещи ръце. — Беше красиво и уместно, но когато се качих там, не можах да си спомня думите. Не можех да говоря за нея по този начин. — Пълните й с болка очи се зареяха в редицата от автомобили. — Трябваше да бъда с нея. И аз трябваше да умра с нея.
— Ашли никога не би поискала това, миличка. — Той обхвана с длани лицето й и избърса сълзите по бузите й. — Тя те обичаше.
— Не! — Мория се отдръпна. — Тя обичаше теб, Кортланд. Онзи ден, когато тя… тя изпробваше разни тоалети за теб. Искаше да те впечатли. Вярваше, че всичко ще се нареди, вие ще се съберете отново, ще се ожените, ще си народите деца и ще живеете щастливо завинаги.
Той погледна към улицата и видя тъмен микробус, паркиран на ъгъла.
— Никога не съм й давал повод да смята, че…