Неговата секретарка Сади, приятна и оправна бивша диспечерка на телефон 911, го чакаше вътре с чаша горещо кафе.
— Кметът иска да те види в офиса си в десет с предварителна докладна — каза тя и му подаде кафето. — Не ме питай за интереса от страна на вестниците и телевизиите. Сигурно не искаш да говориш с Дан Радър или Питър Дженингс, нали?
— Не. — Корт погледна часовника си, беше едва седем часа. — Кой те повика толкова рано?
— Шефът на нощната смяна. Той мрази телефоните, а те явно не са спирали да звънят от пет часа сутринта. — Тя го последва в кабинета му и остави документите на бюрото. — Искаш ли да говориш с някого?
— Тил Маккарти. Всички от оперативната група. — Той отпи от превъзходното черно кафе на Сади и неохотно добави: — Детектив Винсент от „Убийства“.
— Партньорът на Джей Ди? — попита изненадано Сади. — Тя все още ли ти говори? — Прозвуча сякаш ставаше въпрос за чудо божие.
Като се замисли човек в ретроспекция, то си беше чудо божие.
— Просто ме свържи с нея.
— Окей, капитане. — Тя спусна щорите на излизане.
Корт включи компютъра и се зае с предварителния доклад, който трябваше да бъде на бюрото на кмета след два часа. Като комисар, Корт имаше задължението да следи всички пожари в границите на града, да изготвя оценка на причините и да следи за индикации за умишлен палеж или престъпно намерение.
По отношение на „Маскърс“ нямаше почти никакви улики, освен големия брой жертви и силата на пожара в сградата. Пожарът там беше причинен от нещо достатъчно бързо, мощно и запалимо. Съдейки по периметъра на натрошените стъкла и другите външни щети, това в бара не беше пожар по невнимание.
Нещо се беше взривило вътре в сградата.
Имаше само един активен пироман в Ню Орлиънс, който можеше да предизвика подобен пожар и Корт се опитваше да го залови от месеци. Ако и този пожар беше дело на Подпалвача, той беше обречен. Петнадесет предумишлени убийства му гарантираха екскурзия до „Ангола“, а когато обжалванията му бъдат отхвърлени, и смъртоносна инжекция.
Мобилният му телефон звънна и той се обади.
— Гембъл.
— Сноши не се прибра вкъщи — заяви мъж със силен френски акцент. — Майка ти те видя по телевизията. Оплака ми се. Тя се тревожи за теб. Затова съм длъжен да ти се скарам.
Гласът на баща му го накара да се облегне на стола.
— Не съм на петнадесет, татко.
— И аз това й казвам, а тя си го изкарва на мен.
— Имам една бутилка Maison Surrenne.
Нямаше нещо, което Луи Гембъл да харесваше повече от френски коняк, освен може би хубава пура към него.
— Четиридесет и шест?
— Четиридесет и шест.
— Смятай, че съм ти се разкрещял. — От дрезгав гласът му стана нежен. — Изкарал си тежка нощ, нали? Ще ти донеса нещо за обяд.
Луи Гембъл беше собственик на „Круи на Луи“, най-известният френски креолски ресторант в Ню Орлиънс. Беше и най-добрият готвач в града и за него храната бе най-добрият лек за всичко.
— Не, благодаря, татко. Няма да съм в офиса. — Корт се облегна на стола и разтърка очи. Да се пренесе временно при родителите си, докато си намери апартамент по-близо до службата, беше удобно, но не и да ги безпокои на тяхната възраст. Трябваше да се заеме по-сериозно с търсенето на жилище и да се изнесе възможно най-скоро. — Съжалявам, че забравих да се обадя.
— Майка ти ще ти мърмори, когато се прибереш. Ти ще я оставиш да го направи.
— Разбира се. — Корт се подсмихна лекичко.
— Lache pas la patate, mon fils.
Не изпускай горещия картоф. Кадиенски3 израз, който означаваше „Не се отказвай“ и който Луи беше прихванал от Сейбъл, младата съпруга на Джей Ди. Корт подозираше, че новото увлечение на баща му по кейджун жаргона имаше за цел да засвидетелства симпатия към новата му снаха и да подразни мъничко собствената му съпруга, майката на Корт. — Out, pere.
Той затвори и допи изстиналото кафе, преди да отвори горното чекмедже на бюрото си. Нямаше намерение да вади ненадписания, незапечатан плик изпод канцеларските материали. Никога не посягаше към чекмеджето с такова намерение.
Но както правеше почти всеки ден от Марди Гра насам, Корт отвори чекмеджето, повдигна купа хартия и извади плика. Прехвърли го в ръцете си, копнеейки да можеше да го изхвърли. С ясното съзнание, че никога не би го направил.
3
Cajun — кейджун или кадиени са френски изселници от Канада, които по време на войните в края на XVIII век се заселват в тогава френската Луизиана. Заселват се из блатистите местности на южна Луизиана и водят живот на ръба на оскъдицата, за което си спечелват презрението на богатите креоли. В културно отношение са създатели на музикалния стил кейджун, включващ наследство от френски, индиански, африкански и келтски традиции и на странната кейджун кухня, прочута по цял свят с вкуснотии като джамбалая и гъмбо. — Б.пр.