— Хм!... Турско... Това е разтегливо понятие. Там управлението е конституционно. А кои притоци на Ганг знаете?
— Аз съм учил географията на Смирнов и, извинявайте, не съм я изучил много ясно... Ганг, това е река, която тече в Индия... тази река се влива в океана.
— Аз не ви питам това. Какви притоци има Ганг? Не знаете ли? А де тече Аракс? И това ли не знаете? Странно ... В коя губерния е Житомир?
— Посока осемнадесет, място сто двадесет и едно. Върху челото на Фендриков изби студена пот. Той замига и направи такова гълтателно движение, сякаш си глътна езика.
— Като пред истински бог, ваше високородие — замърмори той. — Дори отец протойереят може да потвърди... Двадесет и една години съм служил и сега това е най-скъпото, което... До живот ще се моля на бога...
— Добре, да оставим географията. Какво сте приготвили от аритметиката?
— И аритметиката не много ясно... Дори отец протойереят може да потвърди... До живот ще се моля на бога... От сами Покров Богородичен се уча, уча се и... нищо не излиза... Остарял съм вече за умственост... Бъдете така милостиви, ваше високородие, накарайте ме вечно на бога да се моля за вас.
Върху миглите на Фендриков се появиха сълзи.
— Служих честно и безпорочно... Говея всяка година ... Дори отец протойереят може да потвърди... Бъдете великодушни, ваше високородие.
— Нищо ли не сте приготвили?
— Всичко съм приготвил, моля ви се, но нищо не разбирам... Скоро ще навърша шестдесетте, ваше високородие, къде мога вече да догоня науката? Бъдете милостиви!
— Вече и шапка с кокарда си поръча ... — каза протойереят Змиежалов и се усмихна.
— Добре, идете си!... — рече инспекторът.
След половин час Фендриков отиваше с учителите в кръчмата на Кухтин да пие чай и тържествуваше. Лицето му сияеше, в очите му светеше щастие, но постоянното почесване по тила показваше, че го измъчва някаква мисъл.
— Колко жалко! — мърмореше той. — Гледай ти каква глупост от моя страна!
— Но какво има? — попита Пивомедов.
— Защо учих стереометрията, щом като я няма в програмата? Та цял месец над нея, подлата, седях. Колко жалко!
1884