Аха! Наистина имаше някой! Различаваше го едва-едва, но в единия ъгъл действително бе приклекнал някой. Тика изкачи последните стъпала и, без да вдига какъвто и да е шум, премина по дървения под, стиснала дръжката на тигана до посиняване.
Тъкмо се промъкваше зад гърба на натрапника, когато ѝ се стори, че чува нечий приглушен кикот.
Поколеба се, ала отново тръгна решително. Просто си въобразяваше, помисля тя, докато заставаше зад загърнатата в наметало фигура. Вече я виждаше съвсем ясно. Беше мъж, човек, и ако се съдеше по големите му ръце и мускулести рамене, беше от най-огромните мъже, които Тика някога бе срещала през живота си! Беше застанал на колене, широките му плещи бяха точно пред нея и тъкмо вдигаше ръка.
Държеше чука на Карамон!
Как смееха да докосват нещата му! Е, едър или не — всички изглеждаха еднакво, проснати в безсъзнание на пода.
Тика замахна с тигана...
- Карамон! Внимавай! — извика остро някой. Едрият мъж скочи на крака и се обърна.
Тиганът издрънча на пода. Последваха го чукът и цяла шепа пирони.
Тика изхлипа с благодарност и се хвърли в прегръдките на своя съпруг.
- Не е ли страхотно, Тика? Бас държа, че се изненада, нали? Нали? И, я кажи, наистина ли щеше да фраснеш Карамон по главата, ако не бях извикал? Сигурно щеше да стане страшно интересно, макар че на Карамон нямаше да му е много хубаво. Ей, спомняш ли си, когато удари онзи драконид по главата с тиган, същия дето се канеше да се разправи с Гилтанас? Тика?... Карамон?
Тас се загледа към двамата си приятели. Не казваха и дума. Не чуваха нищо от онова, което им говореше. Просто стояха, вкопчени в прегръдката си. Кендерът усети как в очите му се появява твърде подозрителна влага.
- Е — рече след секунда, като преглътна и се ухили, — ще отида да ви почакам долу във всекидневната.
Той се спусна по стълбата и пристъпи в малката къщичка, сгушена под закрилата на валеновото дърво. Веднъж щом се озова на спокойствие, Тас извади кърпичката си, издуха си носа и радостно се зае да изследва покъщнината.
- Както изглежда — измърмори си той, докато се наслаждаваше на някаква чисто новичка кутия за сладки с дотам отсъстващо изражение, че несъзнателно я натика в една от кесиите си (заедно със сладките), твърдо убеден, че в действителност я оставя на мястото ѝ на рафта, — Тика и Карамон ще поостанат там горе доста дълго, може би дори през цялата сутрин. Защо пък да не използвам това време, за да си подредя нещата?
Той се разположи с кръстосани крака на пода и с блажено изражение изсипа съдържанието на всичките си кесии върху едно малко килимче. Хапна малко сладки и гордо огледа цял сноп нови карти, които бе получил от Танис. Започна да ги разглежда една по една и да проследява с пръст пътищата, по които бе изживял толкова много приключения.
- Пътуването си го биваше — рече след малко, — но определено няма нищо по-хубаво от това да се върнеш у дома. Май ще остана заедно с Карамон и Тика. Ще бъдем семейство. Карамон каза, че ще ми отдели една стая в новата къща и... Я гледай, какво ли е това? — Той изучи картата по-отблизо. — Мерилон? Никога не бях чувал за град на име Мерилон. Чудя се как ли изглежда... — Не! — прекъсна се сам. — Стигат ти толкова приключения, Кракундел. И бездруго едва ще успееш да разправиш на Флинт всичко, което ти се случи досега. Време ти е да се установиш и да заемеш някой уважаван пост в обществото. Може дори да се кандидатираш за Главен шериф.
Той нави картата (зает с привлекателната идея да стане Главен шериф) и я върна обратно в калъфа (хвърляйки ѝ последен, изпълнен с копнеж поглед). Въздъхна и насочи вниманието си към другите съкровища.
- Бяло перо от пиле, смарагд, мъртъв плъх... уф... откъде изобщо ми е попаднал? Пръстен, обработен така, че да прилича на бръшлянови листа, мъничък златен дракон... странно, определено не си спомням да съм го пъхал в кесията си. Парче счупен син кристал, зъб от дракон, бели розови листенца, детско плюшено зайче, доста захабено и... о, виж ти. Ето ги и плановете на Гнимш за механичния повдигач и... това пък какво е? Книга! "Фокусничеството — начинът да изумяваме и забавляваме!" Колко интересно! Сигурен съм, че все ще ми влезе в работа и, о, не — Тас се намръщи раздразнено. — Пак тази сребърна гривна на Танис. Как изобщо може да се справя сам, без постоянно да му ходя по петите и да събирам нещата, които изпуска? Изключително безгрижна личност. Изненадан съм, че Лорана успява да се примири толкова лесно. Той изучи вътрешността на една от кесиите.
- Е, това май е всичко — въздъхна. — Определено беше интересно. Тоест през по-голямата част си беше направо прекрасно. Срещнах няколко дракона. Летях с цитадела. Превърнах се в мишка. Счупих драконова сфера. И двамата с Паладин станахме близки приятели.