— С моята кола. За да се види с братовчедка ми Анджела. Слънцето надникна иззад облаците, Джийвс.
— Твърде задоволително, сър. Изгледах го с подозрение.
— Ти ли си се обадил по телефона на госпожица Как-й-беше-името във връзка с мнимия ирландски воден шпаньол?
— Да, сър.
— Веднага се усъмних в теб.
— Нима, сър?
— Да, Джийвс. В мига, в който господин Глосъп спомена Тайнствения Глас, изпратил субекта за зеленохайверест воден шпаньол. Разпознах твоя почерк. Прочетох подбудите ти като в отворена книга. Ти си знаел, че тя ще отпраши начаса.
— Да, сър.
— Знаел си и как ще реагира Тъпи. Нищо не дразни рицаря повече от разбягването на публиката му от турнира.
— Да, сър.
— Обаче, Джийвс.
— Да, сър?
— Какво ще каже господин Глосъп, когато открие братовчедка ми Анджела в цветущо здраве, нищо небълнуваща?
— Погрижих се за този аспект, сър. Позволих си да позвъня на госпожа Травърс и да й разясня обстоятелствата. Почвата ще е подготвена за появата на господин Глосъп.
— Джийвс, ти мислиш за всичко.
— Благодаря ви, сър. Тъй като господин Глосъп отсъства, ще благоволите ли да се възползвате от неговото уиски и сода?
Аз обаче поклатих глава.
— Не, Джийвс. Ти го заслужаваш повече от мен.
— Благодаря ви, сър.
— Наздраве, Джийвс.
— Наздраве, сър, ако ми позволите да използвам този израз.