— Бърти — произнесе леля Далия със странно, вледеняващо спокойствие. — Ти си най-глупавото магаре, с което ме е сблъсквал животът. Чуй сега внимателно. Много те обичам и благодарение на моите връзки в Комисията за психически неуравновесени още не са те прибрали в килия с тапицирани стени. Но ако по обичайния си начин оплескаш и тази история, да знаеш, че ще оттегля протекцията си. Толкова ли не можеш да проумееш, че това е прекалено сериозно, за да бъдеш оставен да се вихриш на воля? На карта е цялото щастие на Анджела. Прави каквото ти казвам и изложи случая пред Джийвс.
— Щом настояваш — казах оскърбено.
— Настоявам. Още сега!
Върнах се в спалнята.
— Джийвс — казах, без да се опитам да скрия огорчението си. — Забрави Луминесцентния Заек.
— Много добре, сър.
— Също и Гигантския Воден Пистолет.
— Много добре, сър.
— Те паднаха жертва на унищожителна критика и вече нямам щение. А, да, още нещо, докато не съм забравил.
— Да, сър?
— Госпожа Травърс иска от теб щом пристигнем в Блийчинг Корт, да откъснеш господин Глосъп от кучкарката.
— Много добре, сър. Ще сторя необходимото.
Още на другия ден ми стана ясно, че леля Далия изобщо не е преувеличила размерите на опасността. Двамата с Джийвс наближавахме Блийчинг в двуместната ми кола и някъде по пътя между селото и замъка пред нас замержеля неизбродно кучешко стадо, насред което се открояваше младият Тъпи, суетящ се около едро, хранено със зърно и прясно мляко момиче. Беше се наклонил предано над нея и дори от разстояние се виждаше, че ушите му розовеят. Поведението му не оставяше съмнение, че прави опити да се пробута на момичето, а когато наближих и установих, че същото е облечено във вълнен костюм и обуто в обувки с дебели подметки, всичко си дойде на място.
— Забелязваш ли, Джийвс? — попитах тихо и многозначително.
— Да, сър.
— Обърна ли внимание на момичето?
— Да, сър.
Натиснах дружелюбно клаксона и нададох тиролски трели. Двамата се обърнаха. Тъпи, както ми се стори, не остана особено доволен.
— Ъ… Здрасти, Бърти — каза.
— Привет.
— Това е моят приятел Бърти Устър — обърна се Тъпи към момичето е извинение в гласа. Сякаш би предпочел да ме потули.
— Здравейте — поздрави момичето.
— Приятно ми е — рекох аз.
— Здрасти, Джийвс — каза Тъпи.
— Добър ден, сър.
Настъпи напрегната пауза.
— Е, довиждане, Бърти — наруши я младият Тъпи. — Сигурно искаш да продължиш.
Ние, Устърови, разбираме от намеци.
— Ще се видим по-късно — казах.
— Ами… може — отвърна Тъпи.
Натиснах педала и ние отфучахме.
— Зловеща работа, Джийвс. Направи ли ти впечатление, че субектът силно наподобяваше препарирана жаба?
— Да, сър.
— И с нищо не показа, че желае да се присъедини към компанията ни?
— Да, сър.
— Според мен опасенията на леля Далия са напълно оправдани. Работата е сериозна.
— Да, сър.
— Така че напъни мозъка, Джийвс.
— Много добре, сър.
Видях се отново с младия Тъпи чак когато се обличах за вечеря. Нахълта в стаята ми, докато си завързвах вратовръзката.
— Кое беше това момиче? — попитах небрежно, сякаш хич не ме интересуваше.
— Госпожица Далглиш — каза Тъпи и много мило се изчерви.
— В Блийчинг Корт ли е отседнала?
— Не. Живее в онази къща малко преди портала на замъка. Донесе ли ми обувките за ръгби?
— Да. Питай Джийвс къде са.
— А водния шпаньол?
— Съжалявам. Ще трябва да се оправяш в живота без воден шпаньол.
— Тюх да му се не види. Тя мре да притежава воден шпаньол.
— Че на теб какво ти пука?
— Исках да й го подаря.
— Защо?
Тъпи видимо се наду. Очите му се изпълниха с порицание.
— Полковник Далглиш и съпругата му — започна той с ледено високомерие — бяха изключително мили с мен. Непрекъснато кисна у тях и естествено бих искал да им се отблагодаря с нещо за гостоприемството. Не желая да гледат на мен като на някой от невъзпитаните съвременни младежи, за които постоянно четат във вестниците. От тези, дето само гледат да се възползват, без да дадат нищо от себе си. Щом като хората те канят на обяд, на чай, на вечеря и на какво ли не още, редно е да им поднесеш някакъв малък подарък в знак на внимание.