— Какъв курс на действие бихте сметнали за препоръчителен, сър?
— Сега ще ти кажа. Понеже той отказва да постъпи разумно и да се измъкне овреме от заварката, тъй като момичето щяло да присъства на мача и клетникът си въобразява, че ще блесне и ще я заслепи с великолепието си, принудени сме да прибегнем към подмолни методи. Заминаваш още днес за Лондон и утре заран изпращаш телеграма, подписана с „Анджела“ и гласяща следното… Запиши си.
— Да, сър.
— „Толкова съжалявам…“ — Аз се замислих. — Какво би казало едно момиче, Джийвс, което след кавга с годеника си, обидил я на кацнал бръмбар на трънка, желае да му протегне маслиновата клонка?
— „Толкова съжалявам, че се държах зле с теб“ според мен е подходящ за случая текст, сър.
— Достатъчно ли е силно?
— Може би едно „скъпи“ ще придаде необходимата правдоподобност на посланието, сър.
— Точно така. Продължи да пишеш. „Толкова съжалявам, скъпи…“ Стоп! Задраскай всичко. Прозрях къде стъпваме накриво. Подпиши телеграмата не с „Анджела“, а с „Далия Травърс“.
— Много добре, сър.
— А съдържанието е следното: „Още сега се върни“.
— „Незабавно“ е по-икономично сър, тъй като е една дума. И звучи по-непреклонно.
— Прав си. Значи „Незабавно се върни. Анджела много го е закъсала със здравето“.
— „Тежко болна“ е за предпочитане, сър.
— Добре. Анджела тежко болна. Има висока температура и постоянно вика името ти в трескавото си състояние, като все разправя, че няма значение какви си ги бил надрънкал по адрес на шапката й…
— Ако ми позволите да направя едно предложение, сър…
— Давай.
— Според мен следният текст би постигнал нужния ефект: „Незабавно се върни. Анджела тежко болна. Висока температура и треска. Жално вика името ти. Бълнува нещо за шапка и че си бил прав. Вземи първия влак. Далия Травърс“.
— Не звучи зле.
— Да, сър.
— Това „жално“ добре ли е все пак? Не е ли по-силно да кажем „непрестанно“?
— Не, сър. „Жално“ носи по-наситен емоционален заряд.
— Щом казваш. Ти най-добре знаеш. Прати телеграмата навреме, за да се получи тук преди два и половина.
— Добре, сър.
— Два и половина, Джийвс. Прозря ли колко съм демонично вероломен?
— Не, сър.
— Ама как така! Виж сега. Ако телеграмата пристигне по-рано, ще я отвори преди мача. Но в два и половина вече ще е излязъл на игрището. Ще му я подам в миг на временно затишие във военните действия. Дотогава вече ще е получил представа за естеството на битката между Горно Блийчинг и Хокли-насред-Местън. Не допускам някой, поспортувал с главорезите от „Зеленото прасе“, да не разцелува краката и на най-куцото оправдание за вдигане на белия байрак. Следиш ли мисълта ми?
— Да, сър.
— Много добре, Джийвс.
— Много добре, сър.
На Джийвс може да се разчита. Два и половина казах, в два и половина телеграмата беше в замъка. На минутата. Грабнах я и само се отбих за малко в стаята си, колкото да се преоблека в нещо по-топло. Нахлузих няколко ката дебела вълна и отпраших с колата към полесражението. Отборите тъкмо се строяваха. Минута по-късно чух свирката и кръвопролитието се отпочна.
В моето училище ръгбито не бе сред практикуваните спортове, поради което то така и си остана дълбоко законспирирано от мен. Мога да следя бегло широките му параметри и знам, че основният стремеж е с цената на всичко топката да се пренесе през полето и по всякакъв начин да се прехвърли отвъд линията. Също така ми е известно, че с оглед постигането на тази цел на играчите им е позволено да използват силови методи и да вършат с ближния си неща, които при други обстоятелства биха им спечелили две седмици на топло без право на обжалване в комплект с пиперливи поучения откъм съдийската скамейка. Оттам нататък обаче всичко ми се губи. Тънкостите на играта са затворена книга за Бъртрам Устър, но както разбрах от специалистите край мен, въпросният мач не съдържал никакви тънкости, тъй че нямаше опасност да изпусна нещо съществено.
Последните дни не беше спряло да вали, та спортната проява се очертаваше като извънмерно лепкава. Нека си го кажа направо, че съм виждал блата, по-сухи от игралното поле. Рижият кръволок от „Зеленото прасе“ доцапурка до топката и даде начален удар, насърчаван гръмогласно от съвкупното селячество. Топката отхвръкна право към Тъпи, елегантно издържан от главата до петите в ослепителен електрик с оранж. Тъпи ловко я подхвана, още по-ловко я подаде и именно в този момент ми направи впечатление, че играта между Горно Блийчинг и Хокли-насред-Местън притежава отличителни черти, които обикновено не се наблюдават на футболното игрище.