Внезапно се пробуди от шума на каруца, която спря някъде наблизо. Пиерета стана и на смътната светлина на звездите видя две фигури, които се отправиха с кошници в ръце към градината на Моно. Какво ли пък е това? Тя чу някакъв сух звук, все едно режеха нещо. Досети се, че в градината са влезли крадци. Това не й се видя толкова смешно, колкото на съседите на Моно, напротив, изплаши се. Не един път беше чувала, че крадците убиват неканените свидетели, за да не ги издадат.
Дори да не я забележат, може някой друг да чуе шума и да дойде да ги хване, а с тях да заловят и нея като съучастник. При тази мисъл пот изби по челото й. Тя напразно напрягаше зрението си да види какво правят крадците. Само ги чуваше. Но ето че някъде наблизо заскърца кола.
Шумът утихна. Колата отмина и шумът се чу отново — работеха с удвоени сили. На Пиерета й се струваше, че никога няма да свършат. Ами ако дойдат други хора? По-добре да легне и да се престори на заспала… Най-сетне чу шум на отдалечаваща се кола и погледна — отправяше се за Париж.
За сън и дума не можеше да става. По-разумно беше да напусне колибата, за да не я обвинят в кражба. Като се оглеждаше на всички страни, Пиерета излезе на пътя и тръгна бързо напред. Звездите избледняваха, на изток се показа светла черта, предвестница на настъпващия ден.
Осма глава
Беше още тъмно и силуетите на сградите се виждаха съвсем неясно, а фабричните комини наподобяваха гигантски ръце, издигнати застрашително в простора.
Минавайки покрай къщите, момичето се стараеше да стъпва тихо, но това беше излишно. Уморените хора спяха дълбоко и стъпките му разбудиха само кучетата, които сънливо пролайваха в затворените дворове. Котки бродеха наоколо като мрачни видения, сливайки се с тъмнината.
Като излезе от селото, Пиерета забави крачка. Зеленчуковата градина остана далеч зад нея и умората взе да надделява. Въпреки утринната свежест й стана горещо и й се зави свят — от глад и преумора. Трябваше да си почине. Пътят минаваше през ливада с наскоро окосена люцерна, събрана на малки купи. Тя прескочи рова и се сгуши в ароматното сено. Меката му топлина я успокои и приспа.
Когато се събуди, слънцето се беше изкачило високо в небето и хвърляше горещите си лъчи върху земята. Наблизо селяни жънеха овес. Близостта на хората отначало я обезпокои, но те бяха твърде заети и дори не я забелязаха. Тя почака да се поотдалечат малко и излезе на пътя.
Сънят я ободри и подкрепи, но като измина няколко километра, гладът пак започна да я измъчва. Тя реши да купи с единственото су малко хляб в следващото село. Наистина това бяха последните й пари, но й оставаше надеждата, че по пътя може да намери нещо.
Преди да купи хляб, Пиерета разгледа внимателно монетата, за да се увери, че не е фалшива, въпреки че нямаше никаква представа как трябва да изглежда истинското су. Влезе със страх във фурната, като се боеше да не се повтори случката от Сен Дени.
— Моля, дайте ми хляб за едно су.
Подадоха й малко хлебче.
— Нямате ли вчерашен? Не е нужно непременно да е пресен.
Дадоха й, без да мерят, едно парче, останало от два-три дни. Толкова се зарадва, че й дадоха почти двойно повече от първия хляб. Пиерета извади от джоба си ножче и раздели хляба на четири части. Днес ще изяде само едно парче и така — всеки ден по едно. Но от решението до изпълнението има голяма разлика. Едва изяла първото парче, тя разбра, че гладът побеждава и най-силната воля. Първото парче тя погълна моментално и то само раздразни апетита й. Помъчи се да яде по-бавно второто, но и то скоро изчезна, а третото го последва. Волята й никога не е била толкова отслабнала, просто се срамуваше от себе си. Наистина парченцата бяха малки и от вчера насам не бе яла нищо освен чашката бульон, с която я нагости Карп. Накрая изяде и последното парче.
Като поутоли глада си, ожадня, но това не я плашеше. Водата не се купува, трябва само да стигне до някой ручей или кладенец. Но сега сякаш нарочно никъде нямаше вода. В селските дворове имаше кладенци, но Пиерета не се решаваше да влезе. Тя забеляза, че я гледат подозрително. Ако носеше някакъв товар на гърба си, не биха й обърнали внимание, а така, без нищо, можеха да я помислят за крадла, която оглежда къщите, за да задигне нещо. Премина селото с пресъхнали устни.