Недалеч растяха тънки брези, в сянката им зеленееше папрат. Въпреки умората Пиерета се залови веднага за работа. От брезовите клонки направи пръчка, към която привърза папрат. Вече никой не се виждаше по пътя. Като метна импровизираната метла на рамо, Пиерета се запъти към колибата. Щом пристигна, тя се захвана да изчисти обиталището си, измете пода, стените и тавана. От езерото се зачуха тревожните писъци на пернатите обитатели, несвикнали с чуждо присъствие. Като изчисти колибата, Пиерета проветри сеното, после го внесе вътре и го покри с прясна трева и папрат. След това дотъркаля два дънера, които щяха да й служат за маса и стол. Сега вече можеше да седне да похапне, още повече че стомахът й настойчиво предявяваше своите нужди. Тя извади хляба и започна да яде.
На острова отново се възцари тишината. Беше се стъмнило, когато Пиерета привърши вечерята си. Преди да си легне, тя се замисли как да запази сигурността си през нощта. Притесняваше я дървото, по което се стигаше до островчето. Реши да го измъкне и така никой нямаше да може да стигне до колибата.
Като махна дървото, Пиерета се почувства съвсем спокойна. Представи си, че е владетелка на необитаем остров с непристъпен замък. Всички велики пътешественици дават имена на новооткритите земи. И тя реши да даде име на своя остров. Нарече го Добра надежда.
Седемнадесета глава
На другия ден Пиерета се събуди заедно с крилатите обитатели на езерото. Първите слънчеви лъчи гальовно докосваха лицето й. Нямаше и следа от вчерашната умора, но й се искаше да полежи още малко в своята топла и уханна постеля. Въздухът беше пропит от миризмата на прясно сено, а птиците я унасяха със своите песни. Но при първия сигнал тя скочи, отиде до езерото, изми се, среса косите си и после тръгна към фабриката. Минавайки по импровизираното мостче, Пиерета реши, че не е благоразумно да го остави и други да могат да стигнат до нейните владения. Тя спря и се замисли дали няма и друг начин за преминаване на рова. Наистина доста е широк, но с помощта на един здрав прът лесно би могла да го прескочи. Измъкна един дълъг кол и няколко пъти прескочи с него рова в двете посоки. Наистина подобен начин за придвижване не е особено представителен за една влиятелна особа, но това не я смущаваше. Тя скри пръта в тревата, запомни добре мястото, за да го намери лесно вечерта, и се отправи към фабриката, където пристигна между първите.
Когато другите момичета започнаха да пристигат, направи й впечатление, че се събираха на групи и оживено си приказваха за нещо.
— Горката!… — долитаха до нея отделни думи. — Отрязаха й пръста.
— А как викаше нещастната…
Пиерета се досети за кого ставаше дума. Искаше й се да узнае повече за състоянието на приятелката си, но не се осмеляваше да попита. Изведнъж видя господин Бендит. Приближи се до него и го попита на английски:
— Моля, извинете, сър, бихте ли ми казали как се чувства Розали?
— Видях баба й и тя ми каза, че Розали е прекарала нощта спокойно.
— Благодаря.
Цяла сутрин мисълта й бе заета с Розали и щом ги пуснаха за обяд, тя се затича към дома на Франсоаз. На вратата се натъкна на леля Зиновия.
— Искате да видите Розали? Защо? Докторът забрани да я безпокоят. Когато се оправи, тя сама ще ви каже колко е полезно човек да не се захласва по време на работа.
Този прием охлади желанието на Пиерета за втора визита и след работа тя тръгна право към колибата.
Там всичко си беше така, както го бе оставила. Огладняла, тя започна да се храни, като се стараеше да реже хляба на малки парченца. Но той не беше толкова много и когато и последната трошица беше изядена, слънцето още грееше високо в небето. Пиерета седна на един от дънерите и се замисли. Не й се спеше още, а имаше за какво да мисли.
За съществуването на човека са нужни жилище, храна и облекло. Засега тя има подслон, на който може да разчита поне до октомври, но как да разреши въпроса с храната и облеклото? Всеки ден ще може да си купува по малко хляб, но дали ще е достатъчно? Още повече я измъчваше мисълта за дрехите и най-вече за обувките — те нямаше да издържат повече от две седмици, подметките им бяха съвсем протрити. Нови засега не може да си купи, защото няма пари. Трябва да измисли нещо. Тя свали обувките си и започна да разглежда как са направени. Но това беше трудна, дори невъзможна за нея работа. Да си издяла сабо