— Ако ви разкажа всичко, ще ви отнема много време.
— Разказвай и не се смущавай! Имаме достатъчно време.
Тя му описа как е изработила обувките, как си е ушила блуза, разказа му за патешките яйца, за тенджерата и т.н. Волфрам Пендавоан слушаше с голям интерес и само от време на време възкликваше:
— И всичко това измисли сама?
Обяда с Розали тя предаде в шеговита форма и старецът се смя от душа. Когато Пиерета завърши своя разказ, той постави ръка върху главата й и каза:
— Ти си славно дете! Много се радвам, че съдбата ни срещна, за да мога да направя нещо за теб. Сега иди в своя кабинет и се занимавай с каквото пожелаеш. В три часа се върни, за да излезем.
Двадесет и седма глава
Нейният кабинет, т.е. кабинетът на господин Бендит, не приличаше на господарския — обширна стая с три прозореца, маси, етажерки, големи кожени кресла и закачени по стените скици на фабриките на господин Пендавоан. Кабинетът на господин Бендит беше малка стая с маса, два стола, географска карта на света. Редом с кабинета на Бендит беше кабинетът на племенниците, а точно насреща — този на господин Фабри.
Пиерета не посмя да заеме мястото на господин Бендит, а седна на стол до вратата с книга в ръка.
След малко звънецът за обед извести прекратяването на работата. Пиерета излезе и срещна Фабри и Монбле, които също се отправяха към Франсоаз.
— А-а, госпожице, сега сме колеги! — насмешливо продума Монбле.
Пиерета усети иронията в гласа му и отговори:
— Да, колеги сме, но не с вас, а с Гийом.
— Но нали заемате мястото на господин Бендит…
— Орели заема собственото си място — каза Фабри, — тя само замества господин Бендит, докато оздравее.
У Франсоаз тя съвсем ясно разбра, че не я третират като равна: приборът й не беше поставен на общата маса, а в ъгъла на една малка масичка. Сервираха й след всички останали. Това не я обиди. Тя побърза да се нахрани и отиде при Розали, за да й съобщи думите на леля Зиновия пред господин Пендавоан.
— Надявам се, че това не ти е навредило пред него? — притесни се Розали.
— Напротив, това стана причина да разкажа всичко за себе си и моята история го трогна.
— О, аз непременно ще кажа на Зиновия.
— Недей! Няма защо да я настройваш срещу мен.
— Не се бой! Щом разбере, че вече си близка с господин Пендавоан, ще започне да се държи добре с теб. Но не й се доверявай.
— Ще внимавам.
В три часа господин Пендавоан позвъни и те се отправиха на обиколка из фабриките. Старецът вършеше това редовно, независимо какво е времето. Днес започнаха от работилниците за лен и кълчища, които се намираха във Флекси.
— Сега ще проверя дали можеш да ми станеш подходяща помощница, дали различаваш оттенъците на цветовете. Вземи снопче коноп и ми кажи какъв цвят е.
Тя взе едно снопче, погледна го внимателно и каза:
— Мисля, че има червеникав оттенък.
— Подай ми го. Да, права си — каза той, като го помириса.
Пиерета го погледна учудено, а той продължи:
— Тези кълчища миришат на прегоряло. Това показва, че са ги сушили в пещите, затова цветът им е червеникав. Вземи друго снопче!
Този път тя взе зеленикаво.
— Зеленикавите оттенъци са много. На какво приличат тези по цвят?
— На зелка, но напръскани с черно.
— Дай ми от кълчищата.
— Вярно. Този коноп е бран много рано и е бил влажен. Доволен съм от теб.
След Флекси те обходиха и останалите села. Обикновено, когато господин Пендавоан спираше някъде, Гийом връзваше коня на сянка и отиваше да се разходи из селото. Този път той отиде в кръчмата и не забеляза как мина времето. Господин Пендавоан искаше вече да тръгват, а Гийом не се появяваше никакъв. Разсърден, че трябва да чака, той помоли директора да изпрати някой да го намери.
След няколко минути Гийом се появи, но походката му беше много странна. Старецът, като чу неравните му крачки, каза:
— Това животно е пияно!
— От вас нищо не може да се скрие — отвърна директорът.
— Слава богу, още не съм оглушал. Къде беше? — обърна се той към Гийом.
— Аз бях… тук…
— По миризмата усещам къде си бил.
Гийом отвърза коня и се опита да се качи на капрата, но изпусна камшика. Три пъти се навеждаше да го вземе и все не успяваше.
— Мисля, че е по-добре да ви отведа лично в Марокур — каза директорът.