— Аз ей сега… — мънкаше Гийом.
— Мълчи! — викна старецът строго. — Повече не си ми нужен, върви си!
— Но аз… ей сега…
— Благодаря ви — каза фабрикантът на директора, — ще ме отведе момиченцето.
— Дали ще може?
— Родителите й са притежавали походен фургон и тя неведнъж го е управлявала сама.
Той седна във файтона, а Пиерета се настани след него, горда от доверието, което й оказваха.
— Хайде, карай, но бавно!
Пиерета предпазливо и съсредоточено подкара колата. Какво беше удивлението на марокурските жители, когато файтонът на господин Пендавоан влезе в селото и на капрата седеше не Гийом, а малката Пиерета. Всички изненадани се питаха какво означава това и кое е момиченцето. Леля Зиновия също беше на улицата и разговаряше със съседите. Когато файтонът наближи, тя се поклони любезно.
— Добър ден, господин Пендавоан, добър ден, Орели!
Щом отминаха, Зиновия оживено започна да разправя, че господин Пендавоан приел на работа това дете благодарение на нейната препоръка. И Зиновия разказа историята, чута от Розали, като я украси посвоему. Изобщо за Пиерета заговориха всички, като разправяха какви ли не легенди.
Но ако в селото всички бяха изненадани от появата на стария фабрикант и момиченцето, Талуел беше направо поразен.
— Къде е Гийом? — запита той, като притича покрай файтона, за да помогне на стареца да слезе.
— Изгоних го, защото е пияница — отвърна Волфрам Пендавоан.
— Така си и знаех! Отдавна предполагах, че накрая ще бъдете принуден да го изгоните.
Талуел и този път не пропусна да подчертае, че добре познава господаря си и че даже предварително усеща желанията му. Винаги когато говореше с него, започваше с фрази като: „Аз така си и знаех“ или „Аз така и предполагах!“.
— Така си и мислех — това момиче заслужава доверие!
— Разбира се.
— Забелязах това, още когато Розали я доведе във фабриката.
Говорейки така, той гледаше Пиерета, сякаш искаше да й каже: „Виждаш ли колко се старая за теб! Не забравяй това!“.
И скоро си поиска наградата. Когато Пиерета влезе в кабинета на Бендит, той надникна през вратата и запита полугласно:
— Какво се случи с Гийом?
Пиерета разказа историята както си беше.
— О, бъди спокойна, когато Гийом се върне, ще го наредя добре.
Тези дни и други питаха Пиерета какво е станало с Гийом и тя на всички разказваше подробно. Същия въпрос й зададоха и Фабри и Монбле, докато обядваха.
— Този подлец получи това, което заслужаваше — каза Монбле.
— Просто по чудо не обърна досега господаря — добави Фабри.
— Отдавна трябваше да е изгонен, но имаше подкрепа.
— Този, на когото се крепеше, добре плаща. Той ненапразно всичко предвижда и всичко узнава: „Аз така си и знаех!“, „О, аз предполагах, че ще искате телешко с моркови“ — имитираше някого Фабри.
— Да, да, точно така! — и двамата се разсмяха.
Макар че името му не бе произнесено, Пиерета веднага се досети за кого става дума. Значи Талуел души и шпионира около своя господар!
— Не мога да разбера — продължи Монбле, — какъв интерес може да има той?
— Как какъв? Той е завистлив и честолюбив, а тук обстоятелствата се стичат така, че ще настане време, когато собственикът на това богато предприятие с 12 милиона годишен доход няма да бъде в състояние сам да управлява фабриката. Тогава ще трябва да си намери заместник. А Талуел се стреми именно към това. По тази причина гледа да отстрани всеки, който му се изпречи на пътя; затова се мъчи да увери господаря, че е практичен и всезнаещ, че даже мисли като него и предвижда нещата. Всъщност досега това му се отдаваше лесно — от Гийом научаваше всичко, до най-малките подробности.
Когато Зиновия сервира следващото ястие, те замълчаха, но щом се отдалечи, продължиха своя разговор, без да се притесняват от присъствието на Пиерета.
— Ами ако изчезналият се появи?
— Всички бихме се радвали, ако това стане. Но, уви! Носи се слух, че е умрял. Дали пък Талуел не е подпомогнал неговото отсъствие?
— Като се имат предвид характерите на действащите лица, може да се каже със сигурност, че някой е подливал масло в огъня.
— Дали синът му има наследници?
— О, това не променя нещата. Дори и да има, ако се появят тук, ще им бъде устроен такъв ад, че ще предпочетат спокойствието пред богатството.
В този момент влезе Розали и предложи на Пиерета да се разходят. Вечерта беше чудесна, цялото село беше на улицата, хората седяха пред къщите си и разговаряха. Розали искаше да останат по-дълго навън, но Пиерета отказа под предлог, че е уморена. След чутия разговор тя искаше да остане сама и да обмисли своето положение.