За Пиерета стана ясно, че Талуел е лош човек и че сега ще се опитва да узнае всичко за господин Пендавоан от нея. Ще съумее ли да се предпази? Положението й е ужасно: тя, дете, без подкрепа, трябва да се бори срещу възрастен човек! Почти през цялата нощ я измъчваха неспокойни мисли. Дали той наистина е допринесъл за изгнанието на баща й? Значи положението му е много сигурно, щом е успял да отстрани от пътя си даже сина на фабриканта. Как ще постъпи с нея, ако тя откаже да бъде негов шпионин?
Едва призори я унесе неспокоен сън.
Двадесет и осма глава
Когато Волфрам Пендавоан идваше в кантората, заемаше се преди всичко с кореспонденцията. Писмата се разделяха на две купчини — в едната френските, а в другата — тези, които идваха от чужбина. Откак ослепя, племенниците му или Талуел отваряха и четяха писмата. Чуждестранните писма, с които се занимаваше Бендит, сега се разпределяха между Фабри и Монбле.
Тази сутрин тук бяха и Теодор, и Казимир. Теодор, отваряйки едно писмо, прочете — Дака, 29 май.
— На френски ли е? — попита чичо му.
— Не, на английски.
— От кого е?
— От някой си Филд. Да го дам ли на Фабри?
— Не, дай го на мен.
Теодор и Талуел се спогледаха. Едва завършил прегледа на кореспонденцията, старият фабрикант позвъни на Пиерета.
— Какво е това писмо? — попита я той, когато тя пристигна.
Пиерета взе писмото и пребледня.
— Написано е в Дака, от Филд.
— Можеш ли да го прочетеш?
— Позволете ми най-напред да го прегледам.
— Добре, но побързай.
Тя се мъчеше да се успокои, но вълнението й растеше и буквите скачаха пред очите й.
— Хайде де — нетърпеливо я подкани старецът.
— Написано е неясно и трудно се чете.
— Не превеждай буквално, предай ми съдържанието в общи линии.
— Филд съобщава, че Леклер, комуто сте писали, е починал. Ето защо вместо него ви отговаря той. Не е писал по-рано, защото много трудно се е добрал до сведенията, които сте искали. Извинява се, че пише на английски език.
— Какво е узнал? — почти извика Волфрам Пендавоан.
— Още не съм го прочела.
Нетърпението на стареца се усилваше, постоянно я прекъсваше, от което тя още повече се смущаваше.
— Така нищо няма да излезе. По-добре иди в кабинета на Бендит, преведи писмото и тогава ще ми го прочетеш. Внимавай никой да не узнае съдържанието му. Чуваш ли — никой! Ако някой те попита, не казвай нито думица! Оказвам ти голямо доверие и се надявам да го оправдаеш.
— Ще се постарая с всички сили да се окажа достойна за доверието ви.
Пиерета отиде в кабинета на господин Бендит и се зае с превода. Прочете писмото няколко пъти, след което се зае да го преведе на френски.
Дака, 29 май
Уважаеми господине,
С прискърбие Ви съобщавам, не загубихме Леклер, когото бяхте помолили да направи някои справки, както предполагам, много важни за Вас. Затова се осмелявам да ви пиша вместо него. Изпълнението на Вашата поръчка беше много трудно, имайки предвид давността на събитията. Най-сетне ми се отдаде да събера някои сведения, които бързам да Ви съобщя, като моля да ме извините, че пиша на английски, тъй като не владея френски език.
Пиерета така се беше съсредоточила, че не забеляза влезлия Теодор Пендавоан. Той поиска англо-френския речник и тя му го даде.
— Може би ви трябва?
— Не, рядко си служа с него.
Той се надвеси над нея и тя разбра, че чете превода й.
— От Дака ли е писмото?
Беше ясно, че речникът е бил само поводът да влезе.
— Добре ли превеждате? — и той протегна ръка да вземе листа.
Но Пиерета рязко го дръпна към себе си.
— Това е черновата, пълна е с грешки — каза тя усмихната.
— Няма значение — отвърна той със същия тон. — Покажете ми я!
— Не, не мога.
— Представете си, че съм вашият учител, който иска да поправи грешките ви.
— И въпреки това — не!
— Но защо? — и той се протегна да вземе листа.
— Господин Пендавоан ми забрани да показвам писмото на когото и да било.
— Но чичо и без друго сам ще ми покаже вашата чернова.