— Той може да ви я покаже, но не и аз. Длъжна съм да изпълня нарежданията му.
Теодор разбра, че Пиерета не се шегува и че само със сила може да се добере до писмото. Но тя можеше да извика и тогава щеше да стане лошо…
— Радвам се да констатирам такава вярност към чичо ми, дори и за такива дребни неща.
Той излезе. Пиерета още не се беше успокоила от разговора с Теодор и вратата отново се отвори. Влезе Талуел. Очите му бяха устремени в писмото.
— А, това значи е преводът на писмото от Дака? Преведе ли го?
— Не, едва съм започнала.
— Но вероятно вече си го прочела?
— Да, прочетох го.
— Какво пише в него?
— Не мога да ви кажа.
— Защо?
— Господин Волфрам Пендавоан ми забрани.
— Но ти много добре знаеш, че господин Пендавоан и аз сме едно и също. Всички разпореждания се вършат чрез мен, всички дела водя аз. Длъжен съм да зная съдържанието на това писмо.
— Това писмо не се отнася до работата ви.
— До какво се отнася тогава?
— Не зная.
— Трябва да ми кажеш. Ти не познаваш личните работи на господин Пендавоан. В това писмо може да му съобщават някаква голяма радост или голяма скръб. И едното, и другото е в състояние да го убие. Ето защо се интересувам от писмото. Само за доброто на господин Пендавоан.
Той говореше леко и убедително. Сега тонът му не беше високомерен и суров, както обикновено.
— Ти си умно момиче и ще разбереш колко е важно това за всички ни. Ти си на такова добро място, което след време, благодарение на мен, ще спане още по-завидно. Длъжни сме в името на общия ни интерес да пазим здравето на нашия господар, което, слава богу, сега е добро. Но никой не знае как ще му се отрази силно вълнение.
Пиерета просто не можеше да познае Талуел. Макар че думите му бяха трогателни, тя не можеше да забрави онова, което бе чула от Фабри и Монбле — не подбира средствата си, за да постигне целта. А и господин Пендавоан бе казал: „Даже някой да настоява, не бива да му показваш писмото“. Тя е длъжна да оправдае доверието на стария човек.
Талуел стоеше опрян на масата с очи, устремени към листа.
— Но аз не съм кой да е! Аз съм втори Пендавоан.
Пиерета мълчеше.
— Глупачка! — викна той вбесен. — Запомни това, което ще ти кажа: ти си на добро място, но понеже си глупава, ще трябва да го освободиш. Разбра ли? Помисли си. Ако до тази вечер не узная съдържанието на писмото, утре ще бъдеш на улицата.
Талуел почака малко, но като видя, че тя мълчи упорито, излезе със същата дебнеща походка, с която влезе.
Двадесет и девета глава
Помисли си! Нямаше време да мисли, защото господин Пендавоан я чакаше, трябваше да побърза.
Първото и най-голямо затруднение, което изпитах, беше именно в петнадесетте години, които са изминали от деня на сватбата на Едмон Пендавоан, Вашия любим син. От направените справки узнах, че този брак бил благословен от уважавания отец Леклер. Тази, която е станала съпруга на Едмон Пендавоан, била личност, надарена с ум, доброта, кротост, нежност, искреност, без да описвам красотата й. Времето, когато познанията на индийските жени се състояли само в познаването на етикета, как да седнат и кога да станат, отдавна е отминало, особено във висшата каста. Сега голяма част от жените са образовани почитателки на богинята Сорасвати, под чието покровителство се е намирала древната наука в Индия. Жената на Вашия син е била от тази категория. Родителите й са принадлежали към рода на брамините, т.е. два пъти родените, но по-късно се покръстили в нашата римокатолическа вяра от многоуважаемия отец Леклер. За нещастие, само изповядващите индийската религия могат да принадлежат към висшата каста и да ползват правата, които тя дава. С промяната на вярата всеки губи своето положение и обществените си права.
Ето защо и това семейство, станало християнско, било изключено от привилегированата каста. След като били отстранени от индийското общество, те се присъединили към европейското. С едно френско семейство образували търговско дружество и основали фабрика за платове под фирмата „Доресани и Берше“.
В дома на госпожа Берше Едмон Пендавоан се запознал с Мария Доресани и се влюбил в нея. Това било напълно естествено, като се имат предвид качествата й, които споменах по-горе. Брачният им обред бил извършен в нашата църква от уважаемия отец Леклер. Венчалният акт е записан в нашите регистри и ако желаете копие, ще Ви изпратя веднага.