Четири години Едмон е живял в бащината къща на жена си, където Бог благословил техния съюз с женска рожба. Всички, които са ги познавали, хранят добри чувства към тях.
Внезапно търговският дом „Доресани-Берше“ бил сполетян от няколко големи злополуки, които го довели до пълно разорение. Старите Доресани починали, а фамилията Берше заминала за Франция. Едмон Пендавоан предприел пътешествие с научна цел по ботаника от името на едно английско дружество. Той заминал заедно с жена си и дъщеря си. Оттогава не се е завръщал в Дака, но от негови приятели, а също и от отец Леклер, с когото кореспондирала госпожа Пендавоан, аз узнах, че няколко години са живели в Дера. Това е центърът на въпросните научни изследвания, на границата между Тибет и Хималаите. Не съм бил в Дера, но там има наша мисия и ако желаете, мога да Ви свържа с един от нашите мисионери, който с удоволствие би се поставил на услугите Ви.
Най-сетне Пиерета свърши, събра листовете и отиде при стария фабрикант. Той нетърпеливо се разхождаше из своя кабинет и когато Пиерета влезе, възкликна:
— А, най-сетне, защо се забави толкова?
— Писмото е доста дълго.
— А не ти ли попречи някой?
— Идваха господин Теодор и господин Талуел.
— Хм! Прочети писмото по-скоро, след това ще поговорим. Чети ясно, бавно и тихо.
Когато привърши, той каза:
— Странно, не се споменава никаква дата… Можеш ли да превеждаш от френски на английски? — попита старецът след малко.
— Да, разбира се, стига да не е прекалено трудно.
— Телеграма. Седни и пиши: „Мисия Дака, за Филд. Благодаря за писмото. Отговорът заплатен. Моля, напишете името на последния приятел, който е дал сведения, също и името на мисионера в Дера. Предупредете, че ще пиша лично. Пендавоан“. Отнеси тази телеграма лично в пощата и внимавай да не сбъркаш текста.
Минавайки през верандата, Пиерета срещна Талуел.
— Къде отиваш?
— Да подам една телеграма.
Той дръпна листа от ръцете й, но като видя, че написаното е на английски, й го върна сърдито.
— Нали помниш, че тази вечер трябва да ми съобщиш нещо? — каза Талуел.
— Да, господине.
В три часа Волфрам Пендавоан позвъни на Пиерета.
— Вчера ти така изкусно управлява коня ми, че аз те моля и днес да ми направиш тази услуга. По време на разходката подробно ще ми разкажеш кой и за какво идва при теб, докато превеждаше писмото.
Файтонът излезе от селото и тръгна между зелените ливади, изпъстрени с красиви полски цветя. Беше дошъл сенокосът и прозрачният въздух ухаеше на прясно окосена детелина. Старецът, намръщен, слушаше разказа на Пиерета.
— Както и да те разпитват, с каквото и да те заплашват, никому няма да казваш за сведенията, които получавам от чужбина. От днес нататък ще работиш в моя кабинет и ще останеш да живееш в замъка, където аз ще мога да те предпазвам от всякакви въпроси и заплахи. Обикнах те много след разказа за изпитанията ти, в които си показала търпение и мъжество. Радвам се, че те срещнах, за да запълниш моята старческа самотност. Сигурно си чувала да казват: „Какъв щастливец е Волфрам Пендавоан!“. Всъщност аз далеч не съм щастлив и моят живот е по-тежък от живота на най-бедните ми работници. Богатството не дава щастие, а налага тежки задължения. Седем хиляди души, седем хиляди живота съществуват на моя отговорност. Аз съм длъжен да се грижа за тях.
Той замълча. На Пиерета й беше жално до сълзи.
— Вероятно си чула, а и от писмото разбра, че имам син. Между нас се появи недоразумение, което ни раздели. Причина за това стана женитбата му. Аз така обичах моето мило момче! Като мисля за него, представям си го като малко дете… Моят син, когото толкова обичах, предпочете пред своя баща една непозната, чужда жена и не се върна повече. Надявах се, че той ще отстъпи, навярно той си е мислел, че аз ще сторя това. Обаче характерите ни се оказаха еднакви — никой не отстъпи. Сега не зная нищо за него. Когато се разболях, мислех, че той ще се върне при мен. Уверен съм, че му е било известно, но вероятно жена му, недоволна от това, че не пожелах да я приема в моя дом, го е задържала. Да бъде проклета!
Пиерета слушаше стария човек с разтуптяно сърце, което се сви при последните му думи.
— Но нали в писмото си господин Филд казва, че тя е надарена с всякакви добродетели — ум, доброта, кротост, нежна душа и откровен характер. Дори за миг не бива да допускате, че тя е толкова зла! Нима господин Филд ви е писал неверни неща?