— А вие я накарайте да ви разкаже за пристигането си от Париж и за живота си в колибата. Ще останете изненадана от непоколебимата й воля.
— Тя вече получи награда за тези качества — вие се заинтересувахте от нея.
— Не само се заинтересувах, аз я обикнах! Тя ще стане сериозна и достойна девойка, затова ви моля да й дадете необходимото образование. В живота освен ум е нужен и характер, а нейният е поразително силен.
Обучаването на Пиерета вървеше успешно. Тя беше внимателна и прилежна. С дълбок интерес слушаше обясненията на учителката, но очите й на газела заблестяваха много по-силно, ако разговорът от граматиката преминаваше върху стария господар от замъка.
От госпожица Бельом тя разбра, че слепотата му може да се излекува. Необходима е операция. Но засега трябва да се подобри общото състояние на организма му. Той трябва да се успокои и засили. Но старецът е погълнат от мисли за своя син и вероятно никога няма да успее да се утеши, ако той не се върне.
Един ден старецът предупреди Пиерета за пристигането на сестра си, госпожа Бретоне — сестра на господин Пендавоан и майка на Казимир. За известно време тя трябваше да прекъсне заниманията си с госпожица Бельом.
— Мило дете — каза госпожица Бельом, като чу това, — ще ви дам един съвет — бъдете сдържана и предпазлива с тази дама.
— Моля ви, обяснете ми по-добре.
— Ще бъдете изправена между два огъня. Знаете, че старият Пендавоан е сърдит на сина си, който от петнайсет години не се е завръщал в бащиния си дом. Никой не знае къде е той сега. Само един човек носеше сведения за него, абатът Поаре, но той се помина преди две години. Ако младият Пендавоан не се върне, ще бъде голямо нещастие за цялата околност. Тогава фабриките ще бъдат наследени от неговите братовчеди, които изобщо не се интересуват от прогреса в работата. Занимава ги само паричният въпрос. Така те ще провалят това голямо дело. А фалират ли фабриките, голяма част от хората ще останат без работа и ще потънат в страшна мизерия. Фабриките струват милиони и племенниците на господин Волфрам се стремят да ги получат единствено за себе си. Техните майки се стараят да повлияят на стария господар в полза на синовете си. Понеже той ви обича, те ще се опитат да действат чрез вас. Ако се сприятелите с едната, ще си създадете опасен враг в лицето на другата. Затова ви съветвам да стоите по-далече и от двете. Говорете само когато ви попитат и то само незначителни неща.
Тридесет и втора глава
Светослава Пендавоан, жена на по-големия брат, търговец на памучни платове на улица „Сантие“ в Париж, се надяваше мъжът й да й осигури разкошен, осигурен живот. Но надеждите й не се оправдаха и тя прехвърли несбъднатите си мечти върху богатството на девера си, което според нея се полагаше само на нейния Теодор. Надяваше се чрез сина си да заеме онова блестящо положение в парижкото общество, от което сега бе лишена.
Госпожа Бретоне, сестра на Волфрам Пендавоан, беше жена на булонски търговец, който също не успя да забогатее. Тя искаше да стане богата не само от любов към богатството, а и за да се издигне над своята снаха, която дълбоко ненавиждаше.
Докато старият Волфрам и Едмон живееха в съгласие, те се задоволяваха да откъснат нещо от богаташа при удобен случай, например да вземат пари на заем, без да имат намерение да ги върнат.
Когато между бащата и сина избухна недоразумението и Едмон се ожени, двете майки започнаха да действат, като всяка поотделно искаше именно нейният син да заеме мястото на изгнаника.
По това време Теодор беше двадесетгодишен. Възпитаван от майка си, той се интересуваше само от спорт, театри и не пропускаше никое от удоволствията, към които се стремеше богатата парижка младеж. И този Теодор трябваше да напусне Париж и да се откаже от развлеченията си! Разбира се, не му се отиваше на село. На няколко пъти искаше да захвърли всичко, но перспективата да получи милионното богатство го задържаше.
Казимир Бретоне беше малко по-млад от Теодор, но майка му намери начин да компенсира разликата в годините им, като го даде да учи в техническо училище. Благодарение на специалността си той можеше да измести Теодор.