Всъщност нито една от страните не постигна целта си и вместо да привлекат стария Пендавоан на своя страна, те го отблъснаха от себе си с постоянните си клюки и пререкания.
— Какво от това, че Казимир е завършил техническо училище — говореше Теодор, — та той няма практически познания. Не може да напише най-обикновено търговско писмо, да оставим настрана правописните грешки.
— Каква полза от това, че Теодор работи вече десет години във фабриката? — казваше Казимир. — Той изобщо не се грижи за работата. Още от четвъртък започва да мисли за събота вечер, когато отива в Париж, а от понеделник до четвъртък живее със спомените от неделните си развлечения. Какво може да се очаква от него, щом непрекъснато мисли за Париж?
В резултат старият фабрикант се отказа от всякакви проекти по отношение на двамата. Държеше ги далече от себе си въпреки самотата. На Теодор отстъпи стария си дом, а на Казимир даде жилището на предишния началник на счетоводното отделение.
Ето защо те много се стреснаха, като видяха как някакво случайно бедно момиче се заселва в замъка, където те можеха да отидат само ако ги повикат. Какво е това момиче и не е ли опасно неговото присъствие там?
Подобни въпроси тревожеха госпожа Бретоне, когато пристигна в Марокур. Но скоро тя се успокои. Благодарение на съветите на госпожица Бельом Пиерета не оставаше в столовата нито една излишна минута и си отиваше веднага след привършването на обяда.
Макар че Волфрам Пендавоан странеше от племенниците си, на родителите им оказваше широко гостоприемство. Замъкът придобиваше празничен вид, лакеите се обличаха в ливреи и вечер запалваха лампите навсякъде. За госпожа Бретоне беше изпратена на гарата карета с кочияш и лакей. В Марокур я посрещна Бастиен и я придружи до стаите, които тя заемаше обикновено по време на гостуванията си.
Пристигането на госпожа Бретоне не измени установения ред. Старият Пендавоан и племенниците му работеха както обикновено и майката имаше възможност да вижда сина си само по обяд. Първата й грижа беше да направи справка за Пиерета. Тя разпита Бастиен и цялата прислуга на замъка, отиде при Франсоаз, разпита Зиновия и Розали. Но от всички чу едно и също — Пиерета се е приближила до господаря благодарение на английския език. Госпожа Бретоне се успокои, но все пак реши да поговори с Пиерета преди заминаването си.
Пиерета вече заспиваше, когато някой почука на вратата.
— Кой е?
— Отвори, аз съм.
— Госпожа Бретоне? — попита учудено Пиерета.
— Легни си, легни си. Аз дойдох за малко. Искам да поговоря с теб за брат си.
Пиерета си легна, а госпожа Бретоне взе стол и седна до леглото.
— Сега ти заместваш Гийом. Изглеждаш умно момиче и трябва добре да се грижиш за своя господар. Ние ще разчитаме на теб. Преди всичко бъди внимателна към него и внимавай да не се простуди. Той е предразположен към белодробни заболявания и едно възпаление може да се окаже смъртоносно. Сега страда от бронхит и е много важно бързо да оздравее, за да се оперира. Помисли каква радост ще бъде за всички ни, ако прогледне отново.
— Да, аз много бих се радвала.
— Думите ти показват, че си добро момиче, но колкото и признателна да си, ти оставаш чужда за него.
— Разбира се.
— Ти ще покажеш своята признателност, като се грижиш за здравето на господаря си. Но това не е достатъчно. Длъжна си да го предпазваш от силни душевни вълнения, които могат да го съсипят. Казаха ми, че започнал някакви издирвания в Индия, за да разбере какво е станало със сина му, нашия скъп Едмон.
След кратко мълчание тя продължи:
— Казаха ми, че всички писма и телеграми минават през твоите ръце. Много е важно в случай на лоши известия моят син да ги узнае пръв. Чрез него аз веднага ще науча и ще дойда да утеша бедния си брат. Една сестра по-добре ще утеши своя брат, отколкото една снаха.
— Да, разбира се.
— Значи мога да разчитам на теб, нали?
— Ще направя всичко, каквото мога, за господин Пендавоан.
— Всичко, което бъде направено за него, ще бъде направено и за нас. Бъди уверена, че няма да останем неблагодарни. Какво би казала, ако получиш една нова, ушита по последна мода, рокля?
— Благодаря, аз съм в траур.
— Траурът не забранява на човек да се облича прилично. Твоето облекло е доста простичко, за да присъстваш така на обедната маса с брат ми. Кой те стъкми така?
— Купих дрехите у госпожа Лашез.
— Тя ти е дала работнически костюм, защото не е предполагала, че ще живееш в замъка. Не ни карай да се срамуваме заради теб, ужасно си смешна в тази блуза — и госпожа Бретоне подигравателно се усмихна, сякаш въпросната блуза се намираше пред очите й.