Те посетиха народния дом, болницата, а после обходиха и останалите села, където също строяха сгради за работниците.
В Марокур се върнаха късно вечерта. Когато се качваха към хълма, откъдето се виждаха новите постройки, Волфрам Пендавоан протегна ръка и продума тържествено:
— Ето ти цел за цял живот. Сега можеш гладко да продължиш пътя, който така сполучливо започна. Трябва ти само човек, достоен за теб — да работи заедно с нас за делото, което сме предначертали. Да се надяваме, че ще срещнем човек с богата и благородна душа и тогава ще заживеем щастливо в нашето семейство — без изпитания!