— Пий, мила! Ти също трябва да се подкрепиш.
Като видя, че домашните средства не помагат, Маркизата посъветва момичето да повика пак доктора. Но той каза, че вече нищо не може да помогне. Ако замине, рискува да умре по пътя.
Само Пиерета не губеше надежда. Беше сигурна, че майка й ще оздравее. Тя бе тъй млада. Нали хората умират, когато остареят. Майка й беше така добра и нежна с нея, тъй кротка с другите, можеше ли да бъде обречена? Не, не е възможно. Тя смяташе, че припадъкът на майка й е съвсем естествен след такава преумора. Измъчена от съмнения, Пиерета се обърна към Маркизата:
— Мисля, че щом остана жива по време на припадъка, няма да умре и сега, нали?
Тревожеше я мисълта за парите — какво щяха да правят, ако трийсетте франка свършеха преди заминаването, как щяха да пристигнат тогава в Марокур?
Вечерта, седейки до майка си, тя наново се замисли за това. Внезапно Пиерета почувства, че ръката на майка й стисва нейната.
— Искаш ли нещо, мамо?
— Трябва да поговоря с теб… Последният ми час настъпва.
— О, мамо!
— Не ме прекъсвай, мило дете, и се опитай да запазиш спокойствие. Аз също съм отчаяна, че те оставям съвсем сама… Не исках да те плаша, но съм длъжна да поговоря с теб. — Тя замълча, за да си поеме въздух. — Трябва да се разделим…
Пиерета не можа да удържи напиращите сълзи.
— Много е тъжно, но може би ще е по-добре за теб, като останеш сираче. Такава е Божията воля, трябва да се преклоним пред нея. Ти скоро ще останеш сама. Утре мен може би няма да ме има.
Тя замълча, за да преодолее вълнението си, после продължи:
— В джоба ми има един лист — брачното ми свидетелство. Написано е моето име и това на баща ти. Ето и твоето кръщелно свидетелство. Пази тези документи, те ще ти бъдат необходими. За всеки случай научи съдържанието им наизуст — ако ги загубиш, ще можеш да поискаш копие. Нали няма да забравиш?
— Ще запомня всичко, мамичко.
— Дъще моя, ти оставаш съвсем сама, но не падай духом. Когато умра, веднага отпътувай за Марокур с влак, а ако не ти стигнат парите — иди пешком. Но не оставай в Париж. Обещай ми, че ще изпълниш всичко, което ти казвам.
— Обещавам, мамо!
Силите изоставиха болната. Тя лежеше мълчалива и неподвижна и почти не дишаше.
— Мамо! Мамо! — извика Пиерета уплашена. Гласът на детето върна съзнанието на болната.
— Сега — продума тя тихо — трябва да ти кажа… трябва да направиш… Ах, боже мой, забравих какво… — шепнеше едва чуто майката. — Да, да, ще отидеш в Марокур. Нищо не искай, каквото заслужиш, това ще получиш. Ако бъдеш добра, ще те обикнат… Невъзможно е да не те обикнат. Тогава ще настъпи краят на твоите изпитания.
Тя сключи ръце и устреми пламналия си поглед към небето.
— Аз те виждам щастлива и умирам спокойна с тази вяра. Помни майка си и баща си и постъпвай така, както сме те напътствали. Ние ще живеем в твоето сърце.
Болната замлъкна. Лежеше неподвижно, с поглед, устремен в безкрая. Дишането й ставаше все по-трудно. Пиерета, като видя, че майка й не идва на себе си, излезе на двора и заплака безнадеждно. После реши да не оставя майка си сама и със сподавени ридания се върна при нея.
Болната повече не дойде в съзнание. Тя издъхна през нощта…
Шеста глава
Свещеникът прочете заупокойна молитва и си отиде. Пиерета продължаваше да стои наведена над гроба й.
Маркизата се приближи до нея и я хвана за ръка.
— Да вървим! — каза тя, като почти насила я откъсна от гроба.
Пиерета вървеше, без да разбира какво става около нея и накъде я водят. Мислите й бяха заети само от покойната й майка.
Те спряха в една уединена алея. Тук бяха всички обитатели на хана. Маркизата, която я подкрепяше, хазяинът, Карп и лавкаджийката. Маркизата носеше боне с траурни ленти, хазяинът също беше с официална шапка, дори Карп вместо кожената си престилка носеше дълъг почти до петите сюртук, а лавкаджийката беше в бяло ленено палто и сукнена жилетка. Парижани се отнасят с голямо уважение към мъртвите.
— Трябва да поговорим с теб — започна хазяинът, който смяташе, че трябва да заговори пръв като най-важен член на това общество. — Искам да кажа, че можеш да живееш в хана безплатно, докогато поискаш.
— Искаш ли да пееш с мен? — предложи Маркизата. — Ще печелиш достатъчно, за да се издържаш. Това е хубав занаят.