В отговор Хана само изсумтя презрително.
Очевидно репетираха някаква пиеса. Алфред, лакеят, ми беше споменал, че такава била традицията в семейството по това време на годината — един пее, друг рецитира, децата винаги представят някаква сценка от любимата книга на баба им.
— Избрахме този епизод, защото е важен — обясни Хана.
— Ти го избра — уточни Емелин.
— Вярно е. Става дума за един баща, който има двойствено отношение и двойствени правила: едни за синовете, а други — за дъщерите.
— На мен ми звучи съвсем разумно — обади се Дейвид с насмешка.
Хана се направи, че не го чува.
— Аарон и Мириам имат какво да кажат в тази посока — обсъждат брака на брат си…
— И какво казват? — не се сдържа Емелин.
— Не е важно, просто…
— Разменили ли са си грозни думи?
— Не, и не това е важно. Бог решава Мириам да бъде наказана с проказа, докато Аарон получава само укори. Това справедливо ли е според теб, Ем?
— Мойсей не се е ли ожени за една африканка? — попита Емелин.
За кой ли път, откакто ги наблюдавах, Хана тръсна нетърпеливо глава. От цялото й същество, с доста дълги крайници при това, се излъчваше енергичност и нетърпение. Емелин за разлика от нея бе заела позата на жива кукла. Чертите им, почти еднакви, взети поотделно — правилен нос, чифт наситено сини очи, красива уста, — изглеждаха съвсем различно на лицето на всяко от момичетата. Докато Хана създаваше впечатлението, че пред теб стои кралица на феите — страстна, загадъчна, настойчива, красотата на Емелин бе някак по-достъпна. Макар и още дете, устните й стояха леко отворени също като на снимка, която бях видяла да изпада от джоба на пътуващ търговец.
— Кажи де, нали се ожени за африканка? — повтори Емелин.
— Права си, Ем — засмя се Дейвид. — Оженил се за етиопка. Хана се притеснява, че не споделяме достатъчно ентусиазирано идеите й за правата на жените.
— Хана! Какви ги говори той? Нали не си суфражетка?
— Естествено, че съм — отговори сестра й. — Ти също.
— А татко знае ли? — сниши заговорнически глас момиченцето. — Нали се сещаш колко много ще се ядоса.
— Ами! Кротък е като коте!
— По-скоро е лъв — с треперещи устни промълви Емелин. — Моля те, не го дразни, Хана.
— На твое място не бих се тревожил — обади се Дейвид. — Правата на жените са на мода в дамското общество напоследък.
Емелин не изглеждаше много убедена.
— Фани не ми каза такова нещо.
— Всеки, който се има за нещо повече, ще носи вечерен костюм по време на нейния дебют този сезон — отбеляза Дейвид.
По-малката сестра ококори очи.
Стоях неподвижно пред рафтовете с книги в пълно недоумение за значението на по-голяма част от думите. Чувала бях „суфражетка“, но според мен бе някакъв вид заболяване, каквото май се беше случило на госпожа Намърсмит от селото, когато тя си бе свалила корсета по време на Великденския парад, и съпругът й трябваше да я заведе в болница в Лондон.
— Само се заяждаш — сряза го Хана. — Това, че татко беше достатъчно несправедлив, за да спре Емелин и мен от училище, не значи, че при всеки повод ще се опитваш да ни изкараш глупави.
— Няма нужда да се опитвам — подхвърли момчето и отметна глава заради падналата над очите му къдрица.
Видя ми се толкова красив с тези златисти като на сестрите му коси, че затаих дъх.
— Все едно — продължи той. — Не сте загубили много. Училището е доста прехвалено занимание.
— Така ли? — повдигна вежди Хана. — Обикновено ти е приятно да покажеш какво губя. Защо е тази внезапна промяна? — Широко отворените й от любопитство наситено сини очи ми напомняха на синкава луна. Гласът й трептеше от вълнение. — Да не би да си направил нещо отвратително и да са те изхвърлили?
— Не, естествено — побърза да отвърне Дейвид.
— Смятам обаче, че в живота има по-важни неща от ученето. Според приятеля ми Хънтър най-доброто образование е самият живот. Тази година го записаха в Итън. Баща му е някакъв учен. Очевидно е открил нещо важно, защото кралят го удостои с титлата маркиз. Според мен е малко откачен. Робърт — също, ако може да се вярва на останалите момчета. Според мен обаче е страхотен.
— Е, твоят луд приятел Робърт Хънтър има късмет и може да си позволи да се държи пренебрежително към образованието си, но как да стана уважаван драматург, ако татко настоява да остана неграмотна? — въздъхна Хана, очевидно разочарована. — Щеше ми се да се бях родила момче.