Но когато Емелин пристигнала, оказало се, че има съвсем други намерения. Открай време харесвала Лондон и се впуснала в бурния светски живот, който обожаваше. Всяка вечер имала покана за някакво събиране, обикновено тематично. „Бяло парти“, „Цирково парти“, „Парти под водата“ — Хана престанала да ги следи. Емелин се включвала в търсене на съкровища и смешни награди като просешки чаши или полицейска шапка например. Пиела много, пушела много и за нея вечерта не е минала добре, ако на другата сутрин не види своя снимка в някоя от светските хроники на вестниците.
Един ден Хана заварила Емелин с група приятели в стаята, в която прекарваха сутрините. Мебелите били изтикани до стената, а скъпият килим от Берлин, навит на две на три, бил подпрян до камината. Непознато момиче в лъскава рокля от бледожълт шифон седяло върху навития килим и пушело. Пепелта от цигарата й падала, а гостенката наблюдавала как Емелин учи млад мъж с бебешко лице да танцува фокстрот.
— Не, не — кискала се Емелин, — стъпките са четири, Хари, миличък. А не три. Хвани ръката ми и ще ти покажа. — Тя пуснала отново грамофона. — Готов ли си?
Хана се провряла покрай стената. Била толкова стъписана от лекотата, с която Емелин и приятелите й окупирали стаята (нейната стая), че съвсем забравила защо е отишла. Правила се, че търси нещо в писалището си, когато въпросният Хари се строполил на канапето.
— Стига вече. Ще ме умориш, Ем.
Сестра й се стоварила до него и го прегърнала през раменете.
— Прави каквото знаеш, но ако не научиш стъпките, не очаквай да танцувам с теб на вечеринката на Клариса. Надявам се да танцувам там фокстрот цяла нощ.
Хана вече свикнала с това „цяла нощ“, но напоследък Емелин взела да се прибира рано сутрин. Не им стигало прекарването, като вечеринката на Клариса, където се наливали с бренди и коктейли, които наричали „Сайд Карс“, а решавали да се отбият и някъде другаде. Най-често у хора, които не познават. Викали на това „Нахълтване с взлом“. Обикаляли „Мейфеър“ както са си с официалните тоалети и не си тръгвали, докато не намерят къде да нахълтат. Дори слугите започнали да шушукат. На другия ден, след като се упражнявали у тях, Емелин се прибрала в пет и половина сутринта. На входа налетяла на новата прислужничка, която излязла да чисти преддверието. Добре че Теди не разбрал. Хана обикновено се постаравала за това.
— Според Джейн този път Клариса наистина ще го направи — обадило се момичето с бледожълт ага рокля.
— Ти мислиш ли, че ще се реши на такова нещо? — попитал Хари.
— Ще видим тази вечер — намесила се Емелин. — Клариса от месеци се зарича да се подстриже. Като си представя само, с нейната кокалеста фигура ще прилича на немски фелдфебел.
— Ще носиш ли джин? — попита я Хари.
— Май по-скоро ще взема червено вино — свила рамене Емелин. — Сякаш има някакво значение. Клариса смята да излее всичко на едно място и всеки да си гребва с чашата.
Този път ще е парти с пиене, помислила си Хана. Чувала била за такива събирания. Теди обичал да й чете репортажи от вестниците по време на закуска. Обикновено свалял вестника, за да привлече вниманието й, и поклащал глава неодобрително.
— Чуй това. Още една от онези вечеринки. На „Мейфеър“ този път.
И той прочитал дума по дума написаното. Очевидно изпитвал голямо удоволствие от описанията на непоканените гости, на неприличната украса, на намесата на полицията. Защо младите хора не могат да се държат като младежите по време на тяхната младост, недоумявал той. Да се съберат на вечеря и слугите да наливат вино, а после да има танци със записване?
Хана така се ужасявала от намека, че вече не са млади, и макар според нея държането на Емелин да било нещо като да танцуваш върху гроба на мъртвец, не споменавала нищо пред сестра си.
Полагала усилия Теди да не разбере как Емелин прекарва вечерите си. Станала много умела в измислянето на извинения за нощните й разходки. Една вечер се качвала по стълбите към кабинета му с чудесно подготвена полуистина за загрижеността на Емелин за приятелката й лейди Клариса, която не бивало да остава сама. Вече била до самата врата, когато чула, че при съпруга й има някой. Познала гласа на Саймиън. Тъкмо се канела да се върне, за да дойде по-късно, когато чула, че двамата мъже споменават името на баща й. Затаила дъх, приближила на пръсти вратата.