— Много съжалявам за баща ви.
Преди да успее да каже онова, което била намислила по повод на „Одисеи“, тя усетила, че плаче.
Никой не обръщал особено внимание на посещенията на Роби. Поне не в началото. Никой не изразил съмнение, че между тях може да се зароди неподходяща близост. Хана щяла да бъде първата, която категорично да го отрече. Всички в семейството знаели, че Роби е бил приятел на брат й до самата му смърт. Дори да изглеждал малко странен, той за нищо на света не можел да бъде наречен лишен от благоприличие, както продължавал да твърди Бойл — странностите му се отдавали на преживяното по време на войната.
Нямало определен ритъм в тези посещения, явявал се в най-неочакван момент, но Хана винаги много се радвала да го види. Понякога била сама, понякога Емелин или Дебора били при нея. За Хана той се превърнал в спасителен пояс. Говорели за книги, за пътешествия. За отвлечени идеи и далечни места. Изглежда, знаел твърде много за нея. Все едно Дейвид се бил завърнал. Усетила, че започва да копнее за компанията му, ставала нервна, ако изчезнел за дълго, и се отегчавала от всичко, с което се захващала.
И ако не била така погълната от мисли за него, може би щяла да усети, че и друг от семейството се интересува от посещенията на Роби. Щяло да й направи впечатление, че напоследък Дебора се задържа повече в къщи. Но тя нищо не забелязвала.
Ето защо една сутрин в дневната Хана била безкрайно изненадана, когато Дебора оставила настрани кръстословицата си и уж небрежно подхвърлила:
— Организирам соаре за новия парфюм на Шанел следващата седмица, господин Хънтър. Бях толкова заета с организацията, че не успях да си намеря кавалер. — Усмивката й блеснала.
— Съмнявам се, че ще ви е трудно — отбелязал Роби. — Предполагам, че мнозина с радост биха се оставили да ги носи златната вълна на обществото.
— Така е — побързала да го увери Дебора, която не схванала иронията му. — И все пак много е късно, всеки си има програма.
— Лорд Удол ще дойде, без да се замисли — предположила Хана.
— В чужбина е — мигом отвърнала Дебора и отново се усмихнала на Роби. — Не мога да отида сама, нали?
— Според Емелин сега това е доста популярно — споделила Хана.
Сестрата на Теди се направила, че не чува. Затрепкала с клепачи по посока на Роби.
— Освен ако… — тя го погледнала със свенливост, която изобщо не й отивала. — Не, не е възможно.
Роби мълчал.
Дебора нацупила капризно устни.
— Освен ако не ме придружите вие, господин Хънтър.
Хана затаила дъх.
— Аз ли? — избухнал в смях Роби. — Не, не мисля.
— Но защо? Ще прекараме чудесно.
— Не следя модата. Няма да съм в свои води.
— Затова пък аз там съм добър плувец — отбелязала Дебора. — Ще ви държа над водата.
— И въпреки това, не.
Хана за пореден път останала без дъх от изненада. Този човек наистина не знаел как да се държи и за разлика от приятелите на Емелин бил съвършено искрен.
— Моля ви да си помислите — настояла Дебора. В гласа й се прокраднали нотки на напрежение и тревога. — Всички важни хора ще бъдат там.
— Не обичам шумните събирания — простичко заявил Роби. Започвал да се отегчава. — Твърде много хора харчат излишни пари, за да направят впечатление на други, които са достатъчно тъпи, да го прозрат.
Дебора отворила уста и после я затворила.
Хана едва сдържала усмивката си.
— Щом сте сигурен — ограничила се да каже Дебора.
— Напълно — отвърнал бодро Роби. — Благодаря ви все пак.
Дебора взела нервно вестника, лежал до този момент на коленете й, и се направила, че решава кръстословицата. Роби повдигнал вежди към Хана и засмукал бузите си, като риба. Тя не успяла да се сдържи и се разсмяла високо.
Зълва й вдигнала рязко глава и забила поглед между двамата. Хана познавала това изражение. Дебора го бе наследила от Саймиън заедно с неутолимата жажда за победа.
— Бива ви в думите, господин Хънтър — свила устни Дебора. — Ще ми кажете ли дума с три букви, да започва с „г“ и да означава грешка поради лоша преценка.
Два дни по-късно по време на вечеря Дебора си отмъстила за гафа на Роби.
— Забелязах, че господин Хънтър и днес е бил тук — отбелязала тя, докато разрязвала парче сладкиш.