Роби проследил погледа й.
— Вашият съпруг какво, госпожо Лъкстън?
— Съпругът ми не би искал да идвате без определена цел — едва чуто произнесла тя.
Дебора избутала кученцето от коленете си и изтупала полата на роклята си.
— Нали разбирате, господин Хънтър?
В този момент в стаята влязъл Бойл с поднос за чай. Оставил го на масата пред тях, кимнал на Дебора излязъл.
— Ще останете за чая, нали? — с прекалена любезност попитала Дебора, от която кожата на Хана настръхнали, и подала на Роби една чаша.
Благодарение на приповдигнатото настроение на Дебора тя и Роби успели да поддържат криво-ляво някакъв разговор за провала на коалиционното правителство и убийството на Майкъл Колинс. Хана слушала с половин ухо. Единственото, което искала в този момент, било да остане само няколко минути насаме с Роби, за да му обясни. Естествено, Дебора никога нямало да позволи такова нещо.
Питала се също така дали изобщо някога ще й се удаде възможност да говори с него. Вече си давала сметка колко важна е за нея компанията му, когато в стаята при тях влетяла Емелин.
Този ден малката сестра изглеждала особено красива. Косата й била на леки вълни и бе сложила нов шал с цвят на прегорена охра, от което кожата на врата й направо сияела. Щом я видяло, кученцето тутакси се скрило под креслото, а тя се отпуснала небрежно в края на канапето, драматично покривайки с длани стомаха си.
— Уф! — изпъшкала тя, като усетила напрежението в стаята. — Натъпках се като коледна гъска. Мисля, че никога повече няма да сложа хапка в устата си. — Наклонила леко глава и попитала: — Как върви, Роби? — Без да чака за отговор, продължила развълнувано: — Няма да се сетите с кого се запознах снощи на вечеринката у лейди Колфакс. Седях и си говорех с онзи мил човек, лорд Бърнърс, който ми разказваше за малкото пиано, което инсталирал в ролс-ройса си, когато влезе кой мислите? Братята и сестрата Ситуел. Тримата накуп. На живо са много по-забавни. Саши, който пише онези стихчета със забавен край…
— Епиграми — промърморил Роби.
— Остроумен е като Оскар Уайлд — отбелязала Емелин. — Най-силно впечатление обаче направи Едит. Прочете едно свое стихотворение и всички се просълзихме. Знаете що за птица е лейди Колфакс, истински сноб на тема умове, ето защо не се сдържах, миличък Роби, и казах, че те познавам. Всички направо припаднаха. Сигурна съм, че не ми повярваха. Не разбирам защо смятат, че съм много силна в измислиците. Така или иначе, ще трябва да дойдеш с мен на събирането довечера, за да видят, че не ги лъжа.
Най-сетне тя си поела дъх, за части от секундата извадила цигара от чантата си и я запалила. Всмукнала дълбоко дима и след като го изпуснала, попитала:
— Нали ще дойдеш, Роби? Едно е хората да се съмняват в това, което казваш, когато ги лъжеш откровено, съвсем друго — да казваш истината.
Роби мълчал и размишлявал върху предложението й.
— В колко часа да дойда да те взема? — най-неочаквано попитал той.
Хана примигнала. Очаквала той да откаже, както правел досега при всичките й покани. Била сигурна, че той има еднакво мнение с нея по отношение на приятелите на Емелин. Може би това не важало за лорд Бърнърс и лейди Сибил. Или пък семейство Ситуел били прекалено голямо изкушение.
— В шест часа — широко се усмихнала Емелин. — Боже, какво вълнение!
Роби се появил в пет и половина. За човек, който има навика да се появява без предупреждение, било странно да прояви точност към човек, на когото не може да се разчита също толкова, колкото и на самия него.
Емелин не била готова и Роби седнал да изчака в дневната при Хана. Тя се зарадвала на възможността да му обясни проблема с Дебора и да му разкаже как е подтикнала Теди да настоява Роби да не идва без причина. Младият мъж я успокоил, казал й да го забрави, защото можел да се сети и сам. Заговорили за други неща и времето така отлетяло, че когато Емелин се появила, и двамата се сепнали изненадани. Пожелали си приятна вечер и Роби изчезнал заедно с Емелин в мрака.
Известно време Хана виждала Роби само когато идвал да вземе Емелин, и Дебора нищо не можела да направи. Тя предприела още един последен опит да предотврати неговото идване в къщата, но Теди се възпротивил с аргумента, че е редно господарката на дома да прави компания на госта, дошъл да вземе по-малката й сестра. По-добре ли било да оставят човека да чака сам в дневната?
Хана се опитала да се задоволи с откраднати моменти, но се улавяла, че твърде често мисли за Роби. Когато били заедно, той рядко споделял за себе си и тя дори не знаела къде живее. Ето защо започнала да си фантазира — нещо, в което открай време я бивало.