Когато най-сетне спрели и тя платила, човекът я предупредил да внимава. Тя извърнала глава и му благодарила. Проследила как неоновата реклама над входа се отразява в лъскавото черно купе и скоро го загубила от очи.
До този момент Хана не била посещавала такова място. Стояла на тротоара и оглеждала обикновената тухлена стена, надписа и групите смеещи се посетители, които чакали да влязат. Ето значи къде Емелин и приятелите й прекарвали вечерите си. Тя потръпнала, загърнала се плътно в шала си и влязла вътре. Отклонила с жест предложението на човека до входа да вземе връхната й дреха.
Помещението се оказало тясно и задушно заради многото посетители. Димът, който се носел вътре, миришел на джин. Застанала до колона край входа, тя огледала множеството и потърсила с очи Роби.
Бил вече на сцената, ако тясното пространство отпред между рояла и бара можело да се нарече сцена, и седял на стол с увиснала на устните цигара. Сакото му било метнато на облегалката на съседен стол и той бил останал само по панталоните на черния си костюм и бяла риза. Яката била разкопчана, косата — разрошена. Прелиствал страниците на някаква тетрадка. Слушателите му се настанявали на масите наоколо или просто се подпирали на бара или на стените.
Хана зърнала сестра си, заобиколена от приятели пред една от кръглите маси. С тях била и Фани, възрастната дама в групата. (Брачният живот се бе оказал голямо разочарование за нея. Децата били поети от доста досадна бавачка, а мъжът й се чудел каква нова болест да си измисли, ето защо кой би могъл да я обвини, че търси компанията на по-млади хора?) Според Емелин те я търпели, защото желанието й за забавление било напълно искрено, а и присъствието й им помагало, ако се случел някакъв инцидент. Била доказала, че умее да омайва полицаите, когато ги спирали за шумното им поведение късно нощем. Пред всички тях имало чаши за мартини, а един бил с наведена глава над линия от бял прашец върху стъклената маса. При друг случай Хана щяла да се разтревожи от неподходящата компания на сестра си, но тази вечер била влюбена в света.
Прислонила се до колоната, за да не я забележат, но предпазливостта й се оказала излишна. Компанията била така заета със себе си, че на никого не му хрумвало дори да се огледа. Младежът с белия прашец прошепнал нещо в ухото на Емелин, тя отметнала глава и избухнала в необуздан смях, излагайки на показ бялата си шия.
Ръцете на Роби треперели. Личало по тетрадката, която стискал. Оставил цигарата си в пепелник на бара и без никакво въведение започнал да рецитира. Стихотворение за историята, загадките и спомените: „Неспокойна мъгла“. Било едно от любимите му.
Хана поглъщала всяка негова дума. За първи път имала възможност да го разгледа по-внимателно — погледът й шарел необезпокояван по лицето и тялото му. Това не й пречело и да слуша внимателно. Стиховете му дълбоко я трогвали, докато ги четяла, но сега, когато излизали от неговите уста, сякаш надзъртала в душата му.
Бурни аплодисменти изпратили последните строфи. Някой извикал и Роби вдигнал глава и се огледал. Погледите на двамата се срещнали. Лицето му не трепнало и той с нищо не показал, че я е познал, но тя знаела, че въпреки дегизировката й той разбрал, че тя е там.
За части от секундата останали погълнати един от друг.
Роби насочил вниманието си към листовете пред себе си и разгърнал страниците, докато се спрял на следващото стихотворение.
И тогава започнал да й говори. Стихотворение след стихотворение. За знаенето и незнаенето, за истината и страданието, за любовта и страстта. Тя затворила очи и почувствала как постепенно мракът в душата й се разсейва.
Най-сетне той се изправил, публиката го изпратила с аплодисменти, а персоналът на заведението тръгнал между масите да разнесе поръчаните питиета. Оркестрантите заели местата си и засвирили джаз. Неколцина от по-пийналите и развеселени посетители се изправили и затанцували в тясното пространство между масите. Хана видяла как Емелин маха на Роби и му кима да се присъедини към тях. Той й отговорил с жест и посочил часовника си. Сестра й нацупила долната си устна, но един от компанията я дръпнал да танцуват и тя махнала за сбогом. Роби поговорил с някакъв човек зад бара и се отправил към Хана.
Докато го наблюдавала как приближава, тя усетила, че й прималява. Сякаш стояла на върха на висока скала, изложена на силния вятър, и единственият й изход е да падне.
Роби, без да продума, хванал ръката й и я повел навън.