— Шшт! — Тя притискала влажната кърпа към натъртените скули. — Свърши вече.
Роби поклатил глава. Затворил очи. Под прозрачните клепачи очите играели неспокойно. Хана почти не го чула, когато той прошепнал:
— Можех да го убия. Бог да ми е на помощ, ами ако го бях убил?!
Никога повече не излезли. Хана не можела да си прости, че не го послушала и толкова настояла да отидат на уличното празненство. Светлините, шумът, тълпата. Била чела достатъчно за окопната болест. Трябвало и сама да се сети. Решила да се грижи по-добре за него в бъдеще. Да не забравя никога през какво е минал този човек. Да е по-внимателна. Инцидентът не бивало да се повтаря.
Около седмица по-късно лежали един до друг и играели любимата си игра — да си представят, че живеят в малко изолирано селце в Хималаите, когато неочаквано Роби седнал в леглото и заявил:
— Омръзна ми тази игра.
Хана се подпряла на лакът.
— А какво искаш да правим?
— Искам всичко да е истина.
— Аз също — рекла тя. — Представи си, че…
— Не — прекъснал я Роби. — Защо все трябва да измисляме?
— Скъпи — прокарала ръка по пресния белег на лицето му, — май пропускаш факта, че съм омъжена. — Опитвала се да превърне всичко в шега и да го накара да се засмее. Този път не се получило.
— Хората се развеждат!
— Така е, но… — съгласила се тя и в същото време се запитала кои ли го правят.
— Може да отпътуваме с лодката далеч оттук, далеч от всички, които познаваме. Не го ли искаш?
— Знаеш, че го искам.
— С новия закон трябва само да докажеш изневярата на партньора си.
— Само че Теди не е склонен към изневяра.
— Положително, но през цялото това време, когато ние с теб…
— Не си прав — спряла го Хана и сложила пръст на устните му. — Никога не е проявявал голям интерес към тази част от брака ни. От самото начало. Едва когато срещнах теб, си дадох сметка какво значи да… — Навела се и целунала леко устните му. — Дадох си сметка за това.
— Той е истински глупак — рекъл Роби. Изгледал я продължително и прокарал длан по ръката й от рамото до китката. — Напусни го.
— Какво?
— Не заминавай за „Ривъртън“. — Вече седнал, Роби държал китките й. Господи, колко бил хубав! — Избягай с мен!
— Не говориш сериозно — нерешително продумала тя. — Само ме дразниш.
— Никога не съм бил по-сериозен.
— Просто да изчезна?!
— Точно така — изчезни.
Хана мълчала известно време замислена.
— Не мога — промълвила тя. — Добре го знаеш.
— Защо? — Отместил грубо ръцете й от себе си, станал и запалил цигара.
— Причините са много… На първо място Емелин.
— По дяволите Емелин.
Хана трепнала.
— Тя има нужда от мен.
— И аз имам нужда от теб.
Тона било истина. Нуждата била не само ужасяваща, но и магнетична.
— Тя ще се справи — продължил Роби. — По-издръжлива е, отколкото си мислиш.
Вече бил седнал пред масата с цигарата си. Сторил й се по-слаб откогато и да било. Защо ли не го била забелязала досега?
— Теди ще ме открие — замислено отбелязала тя. — Семейството му ще ме открие.
— Няма да им позволя.
— Не ги познаваш. Няма да понесат един скандал.
— Ще отидем там, където няма да се сетят да търсят. Светът е голям.
Така, седнал на ниското столче, й се видял неимоверно крехък. Наистина имал само нея. Станала и пристъпила до него, прегърнала главата му и я притиснала до тялото си.
— Не мога да живея без теб — въздъхнал той. — Предпочитам да умра.
Думите му прозвучали простичко и невероятно искрено. Тя изтръпнала, отвратена от себе си, че е изпитала за част от секундата удоволствие от чутото.
— Не го казвай.
— Имам нужда да съм с теб.
— Дай ми време да помисля — рекла Хана. Била се научила, че единственият начин да се разбереш с Роби е, като поне в началото не му противоречиш.
И така, оставила го да крои планове. План за тяхното бягство. Той спрял да пише поезия и вадел бележника си само за да записва идеите си за бягство. От време на време и тя се включвала. Това е като игра, успокоявала се Хана, като всички останали. Доставяло му радост, а и самата тя се улавяла, че е заразена от ентусиазма му. В кои далечни кътчета на света биха могли да живеят, какво можело да видят там, какви приключения ги очакват. Игра. Тяхната собствена игра в техния мъничък таен свят.