Хана нямало как да знае докъде щяло да ги доведе това.
Ако беше споделила с мен, защото узнах за всичко много по-късно, тя щеше да го целуне за последен път и да побегне с всички сили.
Началото на края
Все известен факт е, че рано или късно тайните биват разкривани. Хана и Роби съумяха да запазят своята достатъчно дълго, цялата 1923-та, та и началото на 1924 година. Но както става с всички невъзможни любовни връзки, тя беше обречена.
На долния етаж слугите вече говореха. Новата прислужница на Дебора — Каролайн — запали фитила. Любопитната госпожица беше работила преди това в дома на небезизвестната лейди Пентроп (за която се носеше мълва, че е заложила капани на половината от бъдещите млади лордове в Лондон). Беше освободена с блестяща препоръка и с доста прилична сума, след като бе заварвала господарката си в не една и две компрометиращи ситуации. Всъщност не е било нужно да се тревожи за препоръката си, тъй като, когато дойде при нас, никой не се сети да й я поиска. Дебора я нае не заради уменията й да чисти, а заради способността да шпионира.
Винаги става ясно дали човек знае къде да търси, а тя знаеше много добре къде. Хартийки със странни адреси, измъкнати от огнището, преди да изгорят, следи от страстни бележки, оставени върху хартията за писане, пазарски чанти, в които едва ли има нещо повече от смачкани стари билети. А и не беше трудно да накараш останалите прислужници да си отворят устата. Веднъж вече внесла идеята за развод в разговорите им, тя им напомняше, че в случай на скандал най-вероятно щяха да се окажат без работа и да са първите, които ще бъдат освободени.
Тя бе достатъчно разумна да не ми задава въпроси, но всъщност и нямаше нужда. Много добре познаваше тайната на Хана. Вината е и моя, трябваше да съм по-внимателна. Ако умът ми не беше зает с други неща, щях да забележа, че Каролайн се кани да го направи, и можех да предупредя Хана. Боя се обаче, че по онова време не бях добра камериерка. За съжаление бях станала небрежна в задълженията си към Хана. Бях разсеяна. Преживявах свое собствено разочарование. От „Ривъртън“ бяха пристигнали новини от Алфред.
Следователно първият път, когато и аз, и Хана научихме за това, бе вечерта на оперното представление, когато Дебора дойде в спалнята на Хана. Вече й бях помогнала да облече рокля от бледа френска коприна, нещо средно между бяло и розово, и тъкмо оправях къдриците край лицето й, на вратата се почука.
— Почти съм готова, Теди! — каза Хана, измествайки поглед към образа ми в огледалото. Теди беше педантично точен. Мушнах фиба в една особено непокорна къдрица.
Вратата се отвори и в стаята с плавни стъпки влезе Дебора. Изглеждаше зашеметяваща в червената си рокля, с ръкави като криле на пеперуда. Седна на края на леглото и метна крак върху крак — истински порив на червен копринен вятър.
Погледите ни, моят и на Хана, се срещнаха. Беше необичайно Дебора да идва тук.
— Сигурно очакваш с нетърпение „Тоска“? — попита я Хана.
— Обожавам Пучини — отвърна зълва й и извади от чантичката си кутийка с гримове. Отвори я с щракане и извади гилзата с червило. Много скоро устните й заприличаха на цифрата осем. После избърса ъгълчетата от петънцата. — Тъжно е влюбени да се разделят по този начин.
— В операта малко истории завършват с щастлив край — отбеляза Хана.
— Така е — съгласи се Дебора, — страхувам се, че и в живота е същото.
Хана сви устни и изчака.
— Нали разбираш — рече Дебора, поглаждайки веждите си пред огледалото, — че не ме интересува с кого спиш, щом глупавият ми брат предпочита да не забелязва.
Погледите ни, моят и на Хана, се срещнаха. От изненада изпуснах фибата на пода.
— Интересува ме единствено бизнесът на баща ми.
— Нямах представа, че бизнесът има нещо общо с мен — отвърна Хана. Въпреки нехайния й глас усетих, че дишането й се учести.
— Не се прави на глупачка — скастри я Дебора и затвори кутийката с гримове с щракане. — Знаеш ролята си. Хората ни вярват, защото представляваме най-доброто и от двата свята. Подходът на модерния бизнес и старомодната увереност на наследството на фамилията ти. Прогрес и традиция рамо до рамо.
— Прогрес и традиция ли? Отдавна подозирам, че не само любов стои зад предложението на Теди за този абсурден брак — въздъхна Хана.
— Излишно е да остроумничиш — отвърна Дебора. — Ти и твоите близки се възползвате от свързването на фамилиите ни точно толкова, колкото и ние. След цялата каша, която баща ти забърка с имуществото си…