— Трябва да помагаш, Емелин — отбеляза по-голямата й сестра, — а не да оставяш Грейс да върши всичко.
По тона на Хана личеше колко е напрегната. Така беше от деня в Британския музей, но Емелин не забеляза. Беше твърде заета да прелиства дневника си. Цял следобед, седнала на пода с кръстосани нозе, разглеждаше жадно отрязъци от стари билети, рисунки, снимки и пламенни младежки драсканици.
— Чуй това — каза тя, — от Хари е. „Непременно ела у Дезмънд, иначе ще сме само ние тримата: Деси, твоят любим и Клариса.“ Не е ли убийствено смешно? Горката Клариса, наистина не трябваше да се подстригва късо.
Хана седна на ръба на леглото.
— Ще ми липсваш.
— Знам — отвърна Емелин и приглади с длан една смачкана страница от дневника си. — Но нали разбираш, че не мога да дойда в „Ривъртън“ с вас. Ще умра от скука.
— Убедена съм.
— За теб, мила, няма да е толкова скучно — внезапно добави Емелин, осъзнавайки, че може да я е обидила. — Знаеш, че не го мисля. — Тя се усмихна. — Не е ли странно как се развиха събитията?
Хана повдигна вежди.
— Искам да кажа, че когато бяхме момичета, ти беше тази, която копнееше да се махне. Забрави ли, че дори мечтаеше да станеш секретарка? — Емелин се разсмя. — Не помня дали изобщо стигна до там, че да поискаш от татко разрешение.
Хана поклати глава.
— Чудя се какво би казал той — отвърна Емелин. — Горкият стар татко. Спомням си, че бях ужасно ядосана, когато ти се омъжи за Теди и ме остави с него. Но не помня защо. — Тя щастливо въздъхна. — Нещата се промениха.
Хана стисна устни в търсене на подходящите думи.
— Щастлива си в Лондон, нали?
— Иска ли питане? — отвърна Емелин. — Истинско блаженство е.
— Добре. — Хана се изправи, за да си върви, но се разколеба и отново седна. — Знаеш ли, ако нещо се случи с мен…
— Ако те похитят марсианци от Червената планета? — попита Емелин.
— Не се шегувам, Емелин.
Сестра й рязко вдигна поглед нагоре.
— Известно ми е. Цяла седмица се мусиш.
— Лейди Клементайн и Фани винаги биха помогнали. Нали знаеш?
— Да, да — отвърна Емелин, — казвала си го и преди.
— Така е, но да те оставя сама в Лондон…
— Ти не ме оставяш — каза Емелин. — Аз оставам. И няма да съм сама. Ще живея с Фани. — Тя размаха ръка. — Ще се оправя.
— Знам — рече Хана. Погледите ни се срещнаха, но тя бързо извърна очи. — Оставям те.
Хана беше досами вратата, когато Емелин подхвърли уж между другото:
— Не съм виждала Роби напоследък.
Хана застина, но не обърна поглед назад.
— Вярно — потвърди тя. — Сега си давам сметка, че от дни не се е мяркал.
— Потърсих го, но малкият му шлеп не беше там. Дебора каза, че заминал.
— Така ли? — Хана стоеше като вкаменена. — И къде е отишъл?
— Не каза — начумери се Емелин. — Спомена, че ти може би знаеш.
— От къде на къде? — сви Хана рамене и се обърна. Избегна погледа ми. — Защо точно аз ще знам? Може би е някъде, където пише поезия.
— Нямаше просто така да замине. Щеше да ми каже.
— Не е задължително — сви Хана рамене. — Нали го знаеш? Непредсказуем е. — Тя повдигна рамене, сетне ги отпусна отново. — Както и да е, има ли значение?
— За теб може и да няма, но за мен има. Аз го обичам.
— О, Ем, не говори така — тихо рече Хана. — Не го обичаш.
— Напротив — отвърна Емелин. — Винаги съм го обичала. Откакто за пръв път пристигна в „Ривъртън“ и превърза ръката ми.
— Ти беше само на единайсет — напомни й Хана.
— Разбира се, и по онова време беше само детска любов — отвърна Емили. — Но беше началото. Оттогава всеки мъж сравнявам с Роби.
Хана стисна устни.
— Ами онзи от киното? А Хари Бентли, или още половин дузина други мъже, в които се влюби само в онази година? Беше сгодена за поне двама.
— Роби е различен — каза Емелин.
— И какво? — попита Хана, като не смееше да погледне сестра си. — Той някога давал ли ти е повод да мислиш, че изпитва същите чувства към теб?
— Сигурна съм, че го е правил — каза Емелин. — Не пропусна нито една възможност да излезем заедно. Знам, че не идва с мен, защото харесва приятелките ми. Никога не е крил, че ги смята за разглезени и мързеливи деца. — Тя кимна решително. — Сигурна съм, че има същите чувства. Обичам го.
— Не — отсече Хана с решителност, която стъписа Емелин. — Той не е за теб.