— Откъде знаеш? — попита Емелин. — Ти едва го познаваш.
— Познавам този тип мъже — отвърна Хана. — Войната промени много хора. Отидоха съвсем нормални млади мъже, а се върнаха променени. Повредени.
Сетих се за Алфред и нощта на стълбите в „Ривъртън“, когато призрачните спомени го връхлетяха, но бързо прогоних тази мисъл.
— Не ме е грижа — упорстваше Емелин. — Според мен е романтично. Бих искала да се грижа за него, да го лекувам.
— Мъже като Роби са опасни — рече Хана. — Те не могат да бъдат излекувани. Те са такива, каквито са. — Тя въздъхна нетърпеливо. — Имаш толкова много ухажори. Не можеш ли да намериш в сърцето си любов за някого от тях?
Емелин упорито поклати глава.
— Знам, че можеш. Обещай ми, че ще опиташ.
— Не искам.
— Трябва.
Тогава Емелин извърна поглед от сестра си и забелязах нещо ново в изражението й, нещо по-твърдо и по-непоклатимо.
— Хана, наистина не е твоя работа — с равен тон рече тя. — Аз съм на двайсет. Не желая да ми помагаш да вземам решения. Ти се омъжи на моята възраст и Бог е свидетел, че не се допита до никого за това решение.
— Не е същото…
— Нямам нужда от голяма сестра, която да ме надзирава във всичко, което правя. Вече не. — Емелин въздъхна и се обърна към Хана. Гласът й стана по-дружелюбен. — Нека се договорим. От този момент нататък всяка ще живее живота, който си избира. Какво ще кажеш?
Оказа се, че Хана вече няма какво да добави. Тя кимна в знак на съгласие и затвори вратата зад себе си.
В навечерието на заминаването ни за „Ривъртън“, докато опаковах последните рокли на Хана, тя седеше до перваза на прозореца и гледаше към парка, докато не угасна и последният лъч дневна светлина. Уличните лампи тъкмо се включваха, когато тя се обърна към мен:
— Била ли си влюбена някога, Грейс?
Въпросът й ме стъписа. Моментът, в който го зададе…
— Не… не бих могла да кажа, госпожо. — Поставих палтото й с лисичата опашка на дъното на големия куфар.
— Не знаеш дали си се влюбвала? — попита тя.
Избегнах погледа й. Опитах се да придам на гласа си безразличие. Надявах се тя да смени темата.
— В такъв случай, трябва да кажа не, госпожо.
— Може и да е късмет. — Тя се обърна с гръб към прозореца. — Истинската любов е като болест.
— Болест ли, госпожо? — Със сигурност ми призля в този миг.
— Не я разбирах, докато четях за нея в книгите и пиесите, в стихотворенията. Не разбирах кое кара иначе интелигентни и разумни хора да вършат такива екстравагантни и нерационални неща.
— А сега, госпожо?
— Да — въздъхна тя, — сега разбирам. Това е болест. Заразяваш се, когато най-малко очакваш. За нея няма лекарство. А понякога, в най-крайни случаи, може и да е фатална.
Лекичко затворих очи. За миг изгубих равновесие.
— Не и фатална, госпожо, със сигурност не.
— Да, може би си права, Грейс. Преувеличавам. — Тя ме погледна и се усмихна. — Разбираш ли, аз съм такъв случай. Държа се като героиня от ужасен евтин роман. — Хана замълча, но сигурно продължи да мисли в същата посока, тъй като след известно време поклати глава. — Знаеш ли, винаги съм си мислела, че вие с Алфред…
— О, не, госпожо — бързо отвърнах. — С Алфред никога не сме били нещо повече от приятели. — Почувствах жегването на хиляди игли по тялото си.
— Наистина ли? — Тя се умълча. — Какво ли ме е накарало да си го помисля?
— Не бих могла да кажа, госпожо.
Тя ме погледна, докато поглаждаше подгъва на копринената си рокля, и се усмихна.
— Притесних те.
— Не, съвсем не, госпожо. Просто… — Възползвах се от разговора. — Мислех си за едно писмо, което получих наскоро. Новини от „Ривъртън“. Какво съвпадение, че питате за Алфред точно сега.
— Нима?
— Да, госпожо. — Не можех да се спра. — Помните ли госпожица Старлинг, която работеше за баща ви?
Хана се намръщи.
— Слабата дама с безцветната коса ли? Имаше навика да върви на пръсти из къщата с кожена чанта.
— Да, госпожо, същата. — Надминах себе си. Погледът и гласът ми създаваха впечатлението, че ми е все едно. — Те с Алфред се оженили. Само преди месец. Сега живеят в Ипсуич и той се занимава с електрическия си бизнес.
— Затворих куфара и кимнах със сведен поглед. — А сега, ако ме извините, госпожо, мисля, че господин Бойл има нужда от мен долу.