Хана остана най-изненадана. Предполагам, че това бе естествено. Гледката на разрухата й припомни самотата на последните дни на па, върна й спомена за старата вина: неуспехът й да възстанови мостовете между тях.
— Като си помисля, че е живял така — сподели тя през първата вечер, докато я приготвях за сън. — През целия ни престой в Лондон не съм знаела нищо. Емелин често се шегуваше с това, но и за миг не съм си представяла, че… — Тя поклати глава. — Мисля си, Грейс… Колко ли е бил нещастен клетият ни стар баща. — Замълча за момент и продължи: — Това идва да покаже какво се случва, когато човек не е верен на собствената си природа.
— Да, госпожо — съгласих се аз, без да осъзнавам, че вече не говорехме за па.
Макар да бе изненадан от мащаба на разрухата в „Ривъртън“, Теди не изглеждаше разтревожен. Така или иначе бе планирал пълен ремонт.
— Старата къща трябва да влезе с достойнство в двайсети век, нали? — усмихна се той на Хана.
Бяхме там вече седмица. Дъждът бе спрял и той стоеше в единия край на спалнята й и оглеждаше огряната от слънчеви лъчи стая. С Хана седяхме на шезлонгите и преглеждахме роклите й.
— Вероятно — уклончиво отговори тя.
Теди я погледна. По лицето му бе изписано недоумение: не беше ли вълнуващо да ремонтират фамилната й къща? Не мечтаеха ли всички жени за възможността да оставят своя следа в един дом?
— Няма да пожаля средства — рече той.
Хана вдигна поглед и търпеливо се усмихна, като на прекалено усърден продавач в магазин.
— Щом смяташ, че си заслужава.
Сигурна съм, че на Теди щеше да му хареса, ако тя бе споделила ентусиазма му по отношение на проекта за ремонт: срещи с дизайнери, обсъждане на достойнствата на една тъкан пред друга, удоволствие от създаването на точно копие на кралската закачалка в коридора. Но той не вдигаше врява. Вече бе свикнал да разбира погрешно съпругата си. Просто поклати глава, помилва я по косите и прекрати темата.
Хана, която не се интересуваше от ремонта, бе обзета от удивително приповдигнато настроение от завръщането в „Ривъртън“. Бях очаквала напускането на Лондон, раздялата с Роби да я съкрушат. Бях се подготвила за най-лошото. Но грешах. Ако не друго, тя бе в по-добро настроение от обикновено. Докато траеше ремонтът, прекарваше доста време навън. Разхождаше се из имението, скиташе се до най-отдалечените поляни и се връщаше за обяд. По полата й имаше семена от трева, а по бузите й — цвят.
Беше се отказала да мисли за Роби, поне според мен. Дори и да е било любов, бе решила да живее без нея. Ще ме сметнете за наивна, но такава си бях. Имах само собствения си опит. Бях се отказала от Алфред, завърнах се в „Ривъртън“ и се опитвах да свикна с липсата му. Предполагах, Хана бе направила същото. И тя бе решила, че дългът й я зове другаде.
Един ден отидох да я търся. Кандидатурата на Теди бе издигната от партията на торите за Сафрън и организираха обяд с лорд Гифорд. Очакваше се лордът да пристигне след трийсет минути, а Хана все още бе на разходка. Най-накрая я намерих в Розовата градина. Седеше на каменните стъпала под беседката, точно там, където бе седял Алфред онази нощ преди толкова много години.
— Слава богу, госпожо — задъхана приближих аз. — Лорд Гифорд ще пристигне всеки момент, а вие не сте облечена.
Хана ми се усмихна през рамо.
— Мога да се закълна, че съм облечена в зелената си рокля.
— Знаете какво имам предвид, госпожо. Трябва да се облечете за обяд.
— Знам — отвърна тя, протегна ръце настрани и завъртя китки. — Денят е толкова прекрасен! Жалко е да седим вътре. Чудя се дали ще можем да убедим Теди да се храним на терасата.
— Не знам, госпожо. Мисля, че господин Лъкстън няма да одобри. Знаете какво е отношението му към насекомите.
Тя се засмя.
— Права си, разбира се. Е, просто си помислих. — Стана, вдигна бележника си с листове за писане и писалката. Отгоре имаше плик без марка.
— Желаете ли господин Хамилтън да изпрати писмото вместо вас, госпожо?
— Не — отвърна тя и като се усмихна, притисна листовете до гърдите си. — Благодаря ти, Грейс. Днес следобед ще отида в града и ще го изпратя сама.
Разбирате ли защо предположих, че е щастлива? А тя беше щастлива. Наистина. Но не защото се бе отказала от Роби. Там бе моята грешка. Със сигурност не и защото бе преоткрила в себе си плам към Теди. Не и защото се бе върнала в бащината си къща. Не. Щастлива бе поради съвсем друга причина. Хана имаше тайна.