— Не разбирам — въздъхна Теди пред сестра си една вечер. — Как е възможно да пренебрегва собствената си сестра? След всичко, което Хана направи за нея?
— Не бих се тревожила — отвърна Дебора, повдигайки вежди. — От това, което дочувам, добре е, че стои настрана. Казват, че станала доста вулгарна. Последна си тръгвала от събиранията. Забърквала се с неподходящи мъже.
Беше вярно. Емелин отново се бе впуснала във водовъртежа на светския живот в Лондон. Превърна се в душата на компаниите. Снима се в редица филми — любовни, на ужасите. Откри своето амплоа — да играе мамената фатална жена.
Колко жалко, под сурдинка шепнеха в обществото, че Хана не можела да реагира по същия начин. Странно било, че го приемала толкова по-болезнено от сестра си. В края на краищата, Емелин беше излизала с този мъж.
Всъщност Емелин го приемаше достатъчно болезнено. Просто нейният начин да се справя бе различен. Смееше се по-силно и пиеше повече. Носеше се мълва, че в деня, когато загинала на Брейнтри Роуд, полицията открила бутилки бренди в колата й. Семейство Лъкстън потули този факт. Ако в онези дни имаше нещо, което парите можеха да купят, това беше законът. Вероятно все още е възможно, не знам.
В началото не казаха на Хана. Естела смяташе, че е твърде рисковано, и Теди се съгласи. Наближаваше бебето да се роди. Лорд Гифорд правеше изявления от името на Теди и Хана.
В нощта след катастрофата Теди слезе на долния етаж. В мрачната стая на прислугата той изглеждаше не на място, подобно на актьор, появил се в погрешната сцена. Беше толкова висок, че се наложи да се наведе, за да не удари главата си в гредата на тавана над последното стъпало.
— Господин Лъкстън — възкликна господин Хамилтън, — не сме очаквали… — Гласът му изтъня и той се впусна в действие, обърна се към нас, плесна с ръце и ги размаха, сякаш дирижираше оркестър по време на много бърза част от музикално произведение. Ние застанахме в редица с ръце отзад, в очакване на думите на Теди.
А думите му бяха простички. Емелин претърпяла злополучни автомобилна катастрофа, в която загинала. Нанси сграбчи ръката зад гърба ми.
Госпожа Таунсенд изпищя и се строполи на един стол с ръка на сърцето.
— Горката! Милата ми! Цялата треперя — завайка се тя.
— За всички нас е ужасен шок, госпожо Таунсенд — рече Теди, като обхождаше всекиго с поглед. — Но има нещо, за което искам да ви помоля.
— Ако мога да говоря от името на персонала — рече господин Хамилтън с посивяло лице, — ще се радваме да помогнем, по какъвто и да е начин в този ужасен момент.
— Благодаря, господин Хамилтън — отвърна Теди и кимна опечалено. — Както всички знаете, госпожа Лъкстън страда ужасно, откакто се случи онзи инцидент. Вярвам, че е най-добре засега да запазим в тайна от нея настоящата трагедия. Не бива да я тревожим още повече. Не и сега, когато очаква дете. Сигурен съм, че ще се съгласите.
Персоналът остана мълчалив и Теди продължи:
— Бих ви помолил да се въздържате и да не споменавате госпожица Емелин или катастрофата. Погрижете се да няма вестници там, където жена ми би могла да ги види.
Той замлъкна и отново погледна всеки един от нас.
— Разбирате ли?
Тогава господин Хамилтън премигна и пое инициативата.
— О, да. Разбира се, сър.
— Добре — отвърна Теди. Той бързо кимна няколко пъти. Реши, че няма какво повече да добави, и напусна с мрачна усмивка.
След като Теди излезе, госпожа Таунсенд се обърна към господин Хамилтън с ококорени очи.
— Но… Да не би да има предвид да не казваме изобщо на госпожица Хана?
— Така изглежда, госпожо Таунсенд, засега — гласеше отговорът на господин Хамилтън.
— Но смъртта на собствената й сестра е…
— Такова е неговото нареждане, госпожо Таунсенд. — Господин Хамилтън въздъхна и притисна пръсти в основата на носа си. — Господин Лъкстън е господар на този дом толкова, колкото и господин Фредерик преди него.
Госпожа Таунсенд отвори уста, за да коментира, но господин Хамилтън я изпревари:
— И двамата много добре знаем, че нарежданията на господаря трябва да се изпълняват. — Той свали очилата си и започна трескаво да ги бърше. — Няма значение какво мислим за тях или за него.
Малко по-късно, когато господин Хамилтън отиде да сервира супа на горния етаж, госпожа Таунсенд и Нанси се приближиха към мен в трапезарията на прислугата. Седях на масата и поправях сребристата рокля на Хана. Госпожа Таунсенд се настани от едната ми страна, а Нанси — от другата. Приличаха на стражи, които ме придружават до гилотината.