— Госпожица Принс — развълнувано съобщи тя и хвърли тревожен поглед към Хана. — Идва насам.
— Бързо! — решително и с приглушен глас нареди сестра й. — Тази жена ще ни умори от четене на Тенисън.
Последва тропот от стъпки и шум от дрехите на тичащите деца и докато се усетя, и тримата изчезнаха. Миг по-късно вратата се отвори със замах и в стаята нахлу вълна влажен въздух. Фигура на типична стара мома се появи в рамката.
Тя обиколи с поглед стаята и най-сетне го спря върху мен.
— Тц, тц — рече тя, — виждала ли си децата? Закъсняват за урок. От десет минути ги чакам в библиотеката.
Не съм лъжкиня и не знам какво ме накара да го направя, но в момента, в който видях госпожица Принс да се взира в мен над очилата си, нито за миг не се замислих.
— Не, госпожице Принс — отрекох аз. — Не и днес.
— Наистина ли?
— Да, госпожице.
Тя не откъсваше очи от мен.
— Стори ми се, че чух гласове.
— Чули сте мен. Пеех си.
— Така ли?
— Да, госпожице.
Възцарилото се след отговора ми мълчание сякаш се проточи цял век, нарушавано единствено от потупването на показалката в дланта на едната й ръка. Най-сетне тя пристъпи напред и обиколи стаята. Тап, тап, тап…
Когато наближи кукленската къща, забелязах как кранчето на панделката, която опасваше роклята на Емелин, се подава и преглътнах мъчително.
— Всъщност… Като се замисля, май ги зърнах тази сутрин през прозореца. Бяха в стария навес за лодки. Там, край езерото.
— Край езерото — повтори госпожица Принс. Приближи до френските прозорци и се загледа в мъглата навън. И без това бялото й лице се освети от зимното сияние навън. — Там, където върби белеят и трепетлики тръпнат, а лек вятър…
Не познавах по онова време Тенисън и си помислих, че това е просто красиво описание на езерото.
— Да, госпожице.
Миг след това тя се извърна.
— Ще поръчам на градинаря да ги доведе. Как му беше името?
— Дъдли, госпожице.
— Отивам да му кажа. Не бива да се забравя, че точността е несравнима с нищо добродетел.
— Не бива, госпожице — направих поредния реверанс.
Обувките й затрополиха отново по дъсчения под и скоро вратата се затвори зад нея.
Сякаш докоснати с магическа пръчка, децата се измъкнаха изпод прашните дрехи в къщата за кукли.
Хана ми се усмихваше, но не разбирах какво толкова съм направила. По-важното бе, че недоумявах защо излъгах. Бях смутена, засрамена и развълнувана.
Направих бързешком реверанс и с пламнало лице полетях по коридора, за да се скрия час по-скоро в стаята за прислугата, далеч от тези необикновени екзотични деца — възрастни и от чувствата, които предизвикаха в мен.
В очакване на представлението
Чувах как Нанси вика името ми, докато тичах презглава към голямата стая на прислугата. В подножието на стълбите спрях за миг, докато свикна със сумрака, и едва тогава се спуснах към кухнята. Медна тенджера вреше на огромната печка и вътре се носеше соленият аромат на варена шунка. Пред умивалника с празен поглед, отправен навън през замъгления от пара прозорец, Кати усърдно стържеше тигани. Предположих, че госпожа Таунсенд е отишла да си полегне, преди господарката да позвъни за следобедния чай. Нанси седеше пред масата в трапезарията на прислугата, заобиколена от сребърни вази, свещници, плата и чаши.
— Ето те най-сетне — смръщи тя лице, при което очите й се присвиха и от тях останаха само две тъмни цепки.
— Щях да тръгна те търся. — Тя посочи с пръст стола срещу нея. — Не стой така, момиче. Вземи една кърпа и ми помогни да излъскам тези съдове.
Настаних се на стола и избрах тумбеста каничка за мляко, която не беше виждала дневна светлина от миналото лято. Започнах да търкам петната по нея, но мислите ми се върнаха обратно в детската стая. Представих си как обитателите й се смеят, закачат се и играят. Имах усещането, че съм отворила красива книга с лъскави страници и потъвам в магията на историята, но внезапно е трябвало да я оставя. Схващате, нали? Вече бях попаднала в магията на децата Хартфорд.
— По-полека — рече Нанси и издърпа парчето плат от ръката ми. — Това е най-доброто сребро на господаря. Гледай господин Хамилтън да не те види как го дереш. — Тя повдигна вазата пред себе си и демонстрира кръговите движения, с които трябва да се чисти повърхността. — Ето така. Виждаш ли? По-нежно. И само в една посока.