— И да те оставя да се удавиш?
— Нямам намерение да го правя — увери я Хана и отново погледна към лятната къща.
— Тогава защо си тук? Проветряваш обувките си може би? — Емелин вдигна високо обувките на сестра си, после ги пусна на земята. — Освен това видях писмото ти.
— Писмото беше шега — след кратко колебание произнесе Хана. — Игра.
— Така ли?
— Ти трябваше да го получиш по-късно. — Сега вече гласът на Хана прозвуча малко по-уверено. — Замислила съм едно забавление. За утре. За да е весело.
— Като търсене на съкровище?
— Нещо такова.
Стъписах се. Значи писмото е било номер. А адресираното за мен? Дали Хана е имала предвид да се включа с някакъв вид помощ? Дали това обясняваше нервността й през целия ден? Не се е отнасяло до празненство, а до игра, която да бъде успешна?
— Сега правя точно това — продължи Хана. — Крия следи.
Емелин стоеше и примигваше. Изведнъж започна да хълца.
— Игра, значи — замислено произнесе тя.
— Да.
Емелин се разсмя високо и дрезгаво.
— Защо не каза? Толкова обичам игрите! Много те бива, мила!
— Връщай се при гостите и не казвай на никого, че си ме видяла.
Емелин се престори, че завърта въображаем ключ пред устата си. Обърна се и като се спъваше в камъните, тръгна по градинската пътека. Смръщи сърдито лице, когато мина покрай моето скривалище. Гримът й се беше размазал.
— Много съжалявам, госпожице! — прошепнах аз. — Мислех, че е истина.
— Имаш късмет, че не успя да провалиш всичко. — Отпусна се на един по-висок камък и загърна сакото около тялото си. — Тъй като най-вероятно съм си изкълчила крака, ще трябва да пропусна останалите танци, но добре е да се връщам, че да не изпусна и фойерверките.
— Ще изчакам да си починете, за да ви помогна по обратния път.
— Май ще се наложи.
Поседяхме така минута-две, заслушани в музиката на оркестъра, прекъсвана от време на време от възторжените гласове на танцуващите. Емелин разтри глезена си и стъпи няколко пъти на земята, за да провери устойчивостта си.
Ранна утринна мъгла започна да се трупа над заблатените места и бавно се придвижи към езерото. Задаваше се пореден горещ ден, но заради мъглата нощта бе студена.
Емелин потрепери и се зае да разглежда сакото, с което беше наметната. Порови във вътрешните джобове и съвсем неочаквано нещо проблесна на лунната светлина — черно и лъскаво. Прикрепен за подплатата, там имаше пистолет.
Забелязала реакцията ми, Емелин се извърна и ококори очи.
— Не ми казвай, че за първи път в живота си виждаш пистолет. Какво дете на природата си, Грейс! — Тя измъкна оръжието и ми го подаде. — Ето, подръж го.
Поклатих отрицателно глава и се усмихнах накриво. Да не бях намирала онези писма. За първи път искрено съжалих, че Хана ме е включила в техните игри.
— Май наистина е по-добре да не го пипаш — отбеляза Емелин. — Оръжие и празненства, комбинацията никога не е добра.
Тя върна пистолета на мястото му и продължи да рови по джобовете на дрехата, докато най-сетне намери плоско сребристо шише. Отвъртя капачката и отмятайки глава назад, отпи.
— Скъпият ми Хари — въздъхна тя и премлясна. — Винаги е подготвен. — Отпи още една глътка и прибра бутилчицата. — Да вървим. Взех си болкоуспокояващото.
Помогнах й да се изправи и застанах така, че да се подпре на мен.
— Това ще свърши работа, стига ти да не… — Тя спря насред изречението.
След като почаках известно време, вдигнах глава и попитах:
— Госпожице?
Чух учестеното й дишане и проследих погледа й. Бе извърнала лице към лятната къща, където Хана продължаваше да стои, но вече не беше сама. С нея имаше някакъв мъж, от чиято долна устна висеше цигара. Стискаше в ръка малък куфар.
Емелин първа го позна.
— Роби! — възкликна тя, напълно забравила за болките в крака. — Божичко! Това наистина е Роби.
Емелин се устреми, куцукайки, обратно към брега. Останах, скрита в сенките.
— Роби! — викаше тя и махаше с ръка. — Хей, Роби! Насам!
Хана и спътникът й застинаха и се спогледаха.
— Какво правиш тук? — развълнувано попита Емелин. — И защо, за бога, идваш от задния път?
Мъжът извади цигарата от устата си и започна да опипва филтъра, докато издишваше.
— Да вървим при останалите — предложи Емелин. — Ще ти намеря питие.