Запремигвах учестено. Преди да успея да попитам какво точно има предвид, тя продължи:
— Скоро ще го видиш. Пристига другия вторник заедно с майора и лейди Джемайма. — Лицето й се озари от рядко появяващата се на нейното лице усмивка — беше по-скоро усмивка на одобрение, отколкото на радост. — Не помня този празник, без семейството да се е събрало. На никого от тях не му и минава през ума, че може да отсъства от официалната вечеря в средата на лятото. Това е традиция.
— Включително и за представлението — дръзко подхвърлих аз, но не посмях да я погледна в очите.
— Значи някой вече се е раздрънкал — повдигна за пореден път вежда Нанси.
Престорих се, че не забелязвам нотката на раздразнение. Тя никак не обичаше да бъде изпреварена в разпространението на клюки.
— Според Алфред и слугите били поканени да гледат.
— Лакеи! — високомерно процеди Нанси. — Ако искаш да чуеш истината, момичето ми, никога не чакай това да стане от устата на лакей. Поканени, как ли пък не! На слугите е разрешено да гледат представлението, което е истински жест от страна на господаря. Той знае колко много всички ние от долния етаж държим на семейството и колко се радваме, като виждаме как растат децата. — Тя тутакси обърна поглед към вазата в скута й, докато, затаила дъх, очаквах да продължи. След минута-две, които ми се сториха цяла вечност, обясни: — Тази година ще е четвъртата, в която ще има представление. Като стана на десет, госпожица Хана реши, че иска да бъде театрален режисьор. Какъв характер само има това момиче! Двамата с баща й си приличат като две капки вода.
— Как така? — не се сдържах аз.
— И двамата са страстни любители на пътешествия. Изобретателни са и са пълни с идеи, пък са и еднакво упорити. — Нанси подчертаваше всяка една от думите на описанието, внушавайки ясното послание, че докато това са черти, напълно приемливи за онези от горните етажи, за хората от долните, каквато бях и аз, не само не са препоръчителни, но и проявата им няма да се толерира.
Откакто се помнех, слушах подобни наставления от майка си и знаех, че най-благоразумно е да кимам.
— Повечето време се разбират прекрасно, но сдърпат ли се, няма човек, който да не е разбрал. Никой не може да излезе на глава с господин Фредерик, така както го може Хана. Истинска фурия е това дете, пълна е с енергия. Спомням си как веднъж му се беше разсърдила здраво за нещо и си бе наумила да го изплаши така, че да се запомни.
— И какво направи?
— Чакай да се сетя какво точно стана… Младият господар Дейвид беше навън за урок по езда. Оттам започна всичко. Госпожица Хана очевидно се подразнила, че вече не е център на вниманието, ето защо облякла Емелин и успяла да се измъкне от нани Браун. Стигнали до най-отдалечения край на имението, където селяните прибирали реколтата от ябълки. Накарала сестра си да се скрие в хамбара. Предполагам, не й е било трудно, защото тя умее да убеждава, а и малката госпожица била щастлива да седи сред толкова много ябълки. След това госпожица Хана се прибрала в къщата задъхана и запъхтяна и докато тичала, викала баща си. В този момент слагах масата за обяд и чух как разказваше на господин Фредерик, че някакви непознати тъмнокожи мъже ги срещнали в овощната градина. Чула ги да се възхищават от красотата на Емелин и й обещали да я заведат на пътешествие през океана. Хана не била сигурна, но според нея били търговци на бели робини.
Бях занемяла от дързостта на Хана.
— И какво стана?
Нанси много обичаше да поддържа напрежението.
— Господин Фредерик открай време се е страхувал от търговците на роби и видях как лицето му първо пребледня, после се зачерви и докато се усетим, грабна Хана и се затича с нея към овощната градина. Бърти Тиминс, който береше ябълки по това време, после разказваше, че господин Фредерик пристигнал в ужасно състояние. Крещял да започне събиране на група преследвачи, защото госпожица Емелин е отвлечена от двама тъмнокожи. Хората се спуснали във всички посоки, но никой не бил видял нито мъжете, нито златокосото момиченце.
— И как я откриха?
— Не я откриха те. Тя ги намери. Омръзнало й да стои и да се крие повече от час в хамбара, а и коремът я заболял от изядените ябълки, ето защо излязла навън да разбере какво става и защо е целият този шум. Защо Хана не идва да я повика…
— Разсърди ли се господин Фредерик?
— О, да — съвсем делово съобщи Нанси. — Но бързо му мина. Никога не издържа дълго да й е сърдит. Двамата имат много силна връзка. Трябваше да направи далеч повече, за да го настрои срещу себе си. — Нанси вдигна лъснатата ваза срещу светлината и едва тогава я сложи при вече изчистените предмети. Остави кърпата, вирна глава и разтри тънкия си врат. — Доколкото съм чувала, той винаги си е имал свои начини да се справя.