— За съжаление — примигна с тежките си клепачи лейди Клементайн. — Глуповато момиче с доста провинциално поведение. — Тя се приведе към лейди Вайълет и добави: — Израснала е в Дъблин, нали разбираш? Ирландска католичка.
Погледнах Нанси, която носеше в този момент купичка с бучки захар. Тя улови погледа ми и направи сърдита гримаса.
— На почивка е със семейството си на Източното крайбрежие — продължаваше Фани — и ми пише, че когато била на гарата да посрещне майка си, видяла, че там е претъпкано с войници в отпуск, които бързали за своите поделения. Толкова е вълнуващо, наистина.
— Фани, мила — намеси се лейди Вайълет и вдигна очи от каната с кафе. — Според мен проява на доста лош вкус е да искаш война единствено заради вълнението. Не си ли съгласен, Джонатан, скъпи?
Застанал до незапалената камина, майорът опъна назад рамене.
— Може да не приемам мотивите на Фани, но трябва да призная, че споделям чувствата й. Аз също се надявам да има война. На целия континент в момента цари дяволска бъркотия — прощавай за силния израз, мамо, лейди Клем, но е точно така. Има нужда добрата стара Англия да се намеси и да сложи най-сетне ред. Да раздруса добре тези хуни.
От всички страни се разнесоха одобрителни възгласи, а Джемайма стисна пръстите на съпруга си, като подобните на копчета блестящи очи го обляха с обожание.
Старият лорд Ашбъри пухтеше развълнувано с лулата си.
— Добре би било — обяви той и се облегна назад в стола си. — Единствено войната е тази, която може да отдели мъжете от момчетата.
Господин Фредерик се раздвижи на мястото си, пое чашата с кафе от лейди Вайълет и се залови да тъпче тютюн в лулата си.
— А ти, Фредерик — закачливо го попита Фани, — какво ще правиш, ако избухне война? Няма да спреш да правиш коли, нали? Ще е жалко, ако заради една глупава война вече няма да виждаме тези прекрасни возила. Много неприятно ще бъде, ако трябва да се върнем отново към каретите.
Очевидно смутен от флирта на Фани, господин Фредерик вдигна с два пръста късче тютюн, паднало върху панталона му.
— Лично аз не бих се тревожил. Моторните коли са бъдещето. — Той натъпка по-добре тютюна в лулата и продължи: — Господ да ни е на помощ, ако една война създаде неудобство на неразумните жени, които нямат какво да правят.
В този момент вратата се отвори и Хана, Емелин и Дейвид се втурнаха в стаята с все още зачервени от вълнение лица. Преоблекли се, момичетата бяха отново с бели рокли с моряшки яки.
— Много хубаво представление — посрещна ги лорд Ашбъри. — И дума не успях да чуя, но много ми хареса.
— Добре се справихте, деца — обади се и лейди Вайълет. — Все пак догодина може би няма да е зле да се посъветвате с баба си за подбора на сцената.
— А ти какво ще кажеш, па? Хареса ли ти?
Господин Фредерик се направи, че не забелязва погледите на майка си, и отговори кратко:
— Ще обсъдим по-късно творческата част.
— Дейвид, какво ще кажеш за войната? — развълнувана повече от всички надигна глас Фани при вида на децата. — Ще отидеш ли на фронта, ако Англия се включи? Според мен ще бъдеш страхотен офицер.
Момчето пое чашата с кафе от лейди Вайълет и се настани на един от столовете.
— Не съм мислил — сбърчи той нос. — Вероятно да. Чувал съм, че това е истински шанс за голямо приключение. — Погледна Хана и очите му заискриха от смях. — Но се страхувам, че взимат само момчета, Хана.
Фани се изсмя пискливо, от което клепачите на лейди Клементайн потрепериха.
— Стига, Дейвид, Хана едва ли ще иска да отиде на фронта. Ама че смешка.
— Напротив — ожесточено изстреля момичето.
— Скъпа — смаяно се намеси лейди Вайълет, — какви дрехи ще облечеш?
— Бричове и ботуши за езда — побърза да предложи Фани.
— Или мъжки костюм — додаде Емелин. — Като онзи, с който беше в пиесата. Може би без шапката.
Господин Фредерик долови предупредителния поглед на майка си и се изкашля, преди да отговори.
— Докато се реши какъв да бъде костюмът на Хана, нека ви напомня, че нейното участие във военните действия не подлежи на обсъждане. Нито Дейвид, нито тя ще се включат в армията. Момичета не взимат, а на Дейвид му предстои да завърши образованието си. Ще намери друг начин да служи на краля и родината. Ще говорим, когато завършиш „Итън“, а след това и „Сандхърст“ — обърна се той към сина си.