3. ВЪТРЕШНО СТЪЛБИЩЕ. ВЕЧЕР
Вървим след женските крака и по тихото тракане на чаши разбираме, че жената носи поднос с чаши за шампанско. С всяко следващо стъпало камерата се издига нагоре и от тънките глезени минаваме към подгъва на черната пола, към връзките на престилката, докато стигаме до русите къдрици на тила и постепенно виждаме и лицето.
Звуците от стаята на прислугата постепенно биват изместени от тиха музика и смях. На горната площадка на стълбището вратата пред нас се отваря.
4. ПРЕДДВЕРИЕ НА БОГАТ ДОМ. ВЕЧЕР
Посреща ни силна светлина и се озоваваме в облицовано с мрамор преддверие. От високия таван виси искрящ кристален полилей. Икономът отваря, за да посрещне официално облечените мъж и жена от колата. Не спираме и продължаваме към задната част на преддверието, където през високата стъклена врата се излиза на тераса.
5. ТЕРАСА. ВЕЧЕР
Двете крила на вратата се отварят широко пред нас, музиката и смехът се усилват, озоваваме се сред гостите на пищно празненство. Цари атмосфера на следвоенна екстравагантност. Пайети, пера, коприна. Цветни китайски фенери висят над моравата навън, полюлявани от лек вятър. Оркестърът свири джаз и жените танцуват чарлстон. Движим се сред усмихнатите лица на гостите. Извръщат се към нас, взимат си чаша шампанско от подноса на прислужничката: минаваме покрай жена с ярко червило, дебел мъж със зачервено от алкохола лице, слаба възрастна жена, окичена с множество бижута, стиснала между пръстите си цигара в дълго цигаре, която издухва лениви кръгчета дим.
Прозвучава силен гръм и присъстващите вдигат погледи към просветващите искри на фойерверките, които раздират нощното небе. Чуват се възторжени викове и аплодисменти. Колело с бенгалски огньове осветява лицата, оркестърът ускорява темпото, жените танцуват все по-бързо и по-бързо.
НОВА СЦЕНА
6. ЕЗЕРО. ВЕЧЕР
На около петстотин метра млад мъж стои на брега в неосветената част на езерото в „Ривъртън“. Дочуват се шум и музика от празненството в къщата. Мъжът обръща лице към небето. Виждаме как отблясъци от фойерверките играят по красивото лице. Той е с вечерен костюм, но от него се излъчва дух на необузданост. Кестенявата му коса е разрошена и пада безразборно над челото, всеки миг ще закрие очите, които шарят тревожно из нощното небе. Той свежда поглед и сякаш търси някого в сенките. Очите му са пълни със сълзи. В един миг спира, сякаш е забелязал някого. Кани се да каже нещо, но се спира. Въздъхва.
Чува се прещракване. Камерата слиза надолу и спира на потрепваща длан, която стиска пистолет. Оръжието се вдига бавно, но все още потрепва, постепенно застива. Чува се изстрел и пистолетът пада в калта. Прозвучава женски писък. Музиката продължава.
Затъмнение.
Надпис: ЛОВ НА ПЕПЕРУДИ
Писмото
До госпожа Грейс Брадли
Дом за стари хора „Хийтвю“
Уилоу Роуд 64
Сафрън Грийн
Есекс СВ10 1Н Великобритания
27 януари 1999
От Урсула Райън
Фокъс Филм
Сиера Бонита Авеню 32, 1264 N
Уест Холивуд, Калифорния
90046 САЩ
„Уважаема госпожо Брадли,
Моля да ме извините, че отново Ви безпокоя, но не получих отговор на писмото, в което Ви представих проекта за филма, върху който работя — «Лов на пеперуди».
Филмът представлява любовна история и разказ за връзката на поета Р. С. Хънтър със сестрите Хартфорд и самоубийството му през 1924 година. Получихме разрешение да заснемем външните сцени в имението «Ривъртън» но за вътрешните ще използваме студио.
Успяхме с помощта на стари снимки и разкази да възстановим голяма част от обстановката, но ще бъда истински признателна, ако чуя мнението на съвременник за тяхната достоверност. Този проект е моя страст и не бих си простила, ако допусна дори и незначителни исторически неточности. Затова ще съм много благодарна, ако погледнете декорите.
Открих името Ви (Вашето моминско име) в купчина тетрадки, дарени на музея в Есекс. Нямаше да направя връзка между Грейс Рийвс и Вас, ако не бях прочела интервюто на Вашия внук Маркъс Маккорт, публикувано на страниците на «Спектейтър» в което той споменава за връзката на семейството му със селцето Сафрън Грийн.