И тако оний старец, като не може да помогне на немощ своя и като сас лест сас чуждий труд надея ся да отплати долг свой. Ами жените на таковая несчастливост що учинят, що не е возможно да им помогнат ни крилатии птици, ни безкрили. Почто, като са отчаят от тая надежда, колко ли безчисления образи страстолюбия и сластолюбия и похоти необуздании на себе огън возпаляют ся и колко различния мресния работи учинят на себе, зарад да прохладят мало похот свою74. Ако ли са случи да прелестят някого юноша да го приведут сас лест у дом свой женский, поистина не е возможно вече тому оттамо да излезе, докле си затрий вся сила своя и кров свою докрай изпразни. Много са крати случило то на някои младци, що са не пазят и поишле са у доми на женския седелища, що са господарскии жени, и оттамо вече никак не са изишле. И като си погубят вся сила своя сас непрестанний труд оний после го сами они убиват и у заходное дно фърлят труп его.
Случило са таковая беда на едного благороднаго молдавскаго младца, що прелестен от някоя господарская жена турецкая, и держала го три месеци в ложницу свою заключен, що са непрестанно трудил на нейное смешение, и толкова са понуждал от нея ненаситно, докле весма ослабял от сила своя и никак не можаше вече да й учини волята. И она, като го видя, како вече не е потребен ни за що, и повеляла на робините да го убият и да го фърлят у заходу75, каквото си имат обичай. Ала неговое счастие или Божием промислом, що не хоче Бог смерт на грешнаго человека, но хоче да са обърне и жив да буде76. И може да буде, почто са случило, та ония робини била една робиня молдавка, и като бил он от нейно отечество, та го пощадила (аджидисала) и узела го скришом от другите робини и спустила го из един прозорец, и на господарска своя и на робините сказала, како го е убила и у заход го фърлила, каквото е било повелено.
Совокупление евнухов
Ето и другое обичай мохамеданское, що е то най-више горшее от всех и изполненно е сас неизчерпаемии слези. Това зло едвам е возможно да са оплаче, каквото теглят и мучат са евнухите, като са ним отрязани сластоносния части и оставена е една рупица, колкото вода да си изпущат, и токмо са мястото познава. Ала сказуват зарад них, како плотское возжеление по-много и повече бори них, а не колкото другии, що имат срамний уд.
Кизлар агаси, тоест султанский архиевнух, тако и везирскии и на другите велможи от вне двора уземат доми сас наем преизрядния палати и купуват красноличния девици или им някой дар принесе, и скриват ги и держат ги закличени у някои оградени палати, и погребват ги тамо като живии мертвеци, да ги някак не види мужеское око. Почто сказуват, како е на евнусите ревнование несравненно, защо невозбранно ходят около них и спят сас них, и игрият сас онии наложници. Поистина толковое мохамеданское страждут мученичество, колко ли адская река огненная имат на себе си от глотскии сладострастия возжелености и евнухите, и девиците и колко ли горячоност и неугасимия жадност страждут, почто у тая нужда през всия нощи разгоряват ония бедния девици и много им досаждат, а никое довлесотворение не могут да получат, повише ся разяряват, тая свещенная борба Мохамедовая, по-много улютява мечтания похоти, а не пророческия его заповеди. Но за недостаток да умолчу, почто да не все тайнства мохамеданская показател явлю ся, почто на благочестивия уши зарад да не буде гнусна и мерзостна по-много, затова многая оставих. Що е приложена заповед къмто фарза и суннета, да бих всех сказал бих, мни ми са, угнусил са би наш читател к чтению и к слишанию.77
Повест мохамеданская о гараме, тоест возбраненних у них ест
Под тоя имя гарам разумяват они да буде то все божестеннии и пророческия заповедание, како тая вещ да не буде учинена, зарад това возбраненна и запрещена ест, пощо са содержава тая под смертния и наказателния грях (тако имат обичай они да наричат грехове смертнии, що ги ний просителния називаем), почто десят заповеди Мойсеови освен суботство все совершено приемат и що е противно тому, казуват да буде то возбраненно.
1. В перво, возбранено ест у них да причитават Богу отечество, синовство, како да има матер да ражда и да са роди, и имя множествоброение да буде, и прочая, макар на Корана на многия места да говори зарад Бога на множества имена, каквото: „Ми повелехме“, „Нам угодно“, и прочая, що са по нихное мнение великолепие знаменува, а не множество.
74
У Кантемир на с.233 има доста голям пасаж, разказващ за неестествените начини, с които жените задоволяват желанията си, но Софроний е пропуснал изцяло този текст на Кантемир.