2. Возбраненно ест да имат у домех и у джамииней храме иконе и образе человеческии, и не токмо зарад почитание, но и зарад украшение не хочут живописати, такожде и животния — птици, риби и прочая. Почто говорят, како у кой дом има изобразени икони от шар, тамо псета бива да са хранят и жени, коги поидат у той дом, потребно е да си разпустят космите, почто тамо ангели не могат да влязат. Затова они християните наричат путперест78 и клеветят нас, како сме ний идолопоклонници, защото имаме у доми и в церкви нашей сас шар изображения икони и покланяем ся ним. И тако мнят и говорят, почто кой са поклоня на иконите и люби ги, он на ада хоче да поиде, а иконописците на ада хочут да са мучат другий вид мучение. Почто тогива хочут, говорят, дяволите да принесат ония образи, що са изобразени сас шар, що ги они написали, и след непрестанной мучение и томление хочут да им речет: „Коги изписахте ви тия образи, сас тяло и сас одежди ги сотвористе. Дайте им сега и души. Ви хочели есте да подражайте имени на Бога, що е создал и силен ест на вся, и гордостно да са хвалите и да говорите, како аз сотворих человека того и жену, и деву, и коня, и вола, и птицу, и рибу, и прочая. Кога сте ги учинили, вложите ним и душу, като да живеят и да ходят.“ Затова они на украшение домов своих и на шивение одежди свое токмо цветя написут или нашиват сас игла. Но в церквата „Святия София“ (мни ми ся, како не без Божия промисла) оставила неповредени иконите, що са сас шар изобразени: иконата господа Спасителя, и пресвятия Богородици, и святия апостоли, и святия пророци, и святаго Йоанна Предтеча, и херувимов, и серафимов.
Паки невозбарненно им ест, сас натуралнии вапи да написуват Мохамедовая рука сас длан и на ногите му стопите на таблица, сас злато и сребром изрядно украшение и повесят ги къмто киблето на стену — да гледат къмто, Мека. Таковое обичай имат да ги повешават по джамиите по доми свое и востанват заутра рано и на то си учинят кланяние и молбу свою. Благоговейно ги целуват и почитат и тамо на таблица оная, що е упаднало прах, уземат го и отерват сас него лице свое. И още на тая таблица написуват изобразение крин бял, що сказуват, како е той крин перво от пота Мохамедова произведен. А насред таблицата сас изрядний и доброписателний образ написуват все образ Мохамедов, сиреч все части тела его, ала без лице. И написуват четири имен тамо — четири наследници Мохамедовии: Абубекир, Отмана, Омера, Алия, и приложили им някои похвалнии стихове за прославление нихное. Из турецките султани токмо един султан — Мурад Третий — тая заповед не хочел да держи, почто повелял да напишат на царския чертоги и палати за украшения на все родове образите, що ги сам согради и снаправи.
А персите сказуват, како не е возбраненно да изобразяват икони, но да ги почитат злочестиво ест. Затова ги мият турците и арапите, како са нечистии еретици. Они изобразяват вси пророци от Адама и до Мохамеда, и не токмо на другите пророци лицата, но и самаго Мохамеда, ала го изобразяват сас тяло, без глава токмо. На място глави плат белий като глава запасват, зарад да не би било видяно лице его. Лицето му покрито изобразяват, почто говорят, како плот Мохамедовая като и на другите человеци подобна сас части, ала лицето му красота имало велика, почто било просвещено сас божественная светлост неизреченная и неподражаемая, и тако не било возможно да са изобрази.
Ради рая, сиреч поданици
Рая, сиреч поданик, на каковая вяра да буде, що е наложено на него дан да дава на султана, возбраненно им ест да го рушат, да го обезчестят, да го грабят и да го убиват или от другая някоя страна да го раздражават и да го утесняват. Почто са говори у нихная фетва: „Душа нихная като душа нашея. Плот нихную като плот нашу. Благая нихная като благая наша, що сме должни да ги покриваме и да ги забраняваме.“ Закон коранов сказува, како зарад единаго християнина, що е рая поданик, макар от хиляда мохамедани от единаго да буде убиен, онии хиляда мохамедани, ако не изяват онаго мохамеданина, що го е убил, повелява коран вси онии хиляда мохамедани да ги избий судника до едного. Аз сам видях на Цариград, како девет еничари убиха едного гряха християнина поселянина и приведоха ги на судия да скажат кой от них убил того человека: „Убихме го ний вси.“ Не сказаха онаго убийца, почто са надеяха, како девет мохамедани яничари зарад едного гяурина хоче ли судия да повели да ги побий (може за буде, како не знаяша законнии жестокости). Затова и рекоха: „Ний го вси убихме.“ И той час вси тие девет яничари от судния на смерт осуждени биша. Тако говорет нихная фетва: „Око за око, рука за рука, зуб за зуб“ и прочая.