Выбрать главу

Празнование обрезание синов султанских

Коги има да са обрязват синове султанскии, седем месяци напреди проваждат укази на все Турецкая империя и сказуват повсюду на кой месец и кой ден хоче да буде то обрезание, и повелява са на вся пашии и на все великии господари, що са на власт, да или сами да приносят дар на султанскаго сина, или да проводят на своите капунегаяси они да подадут достойния дари на султанскаго сина. И най-последний паша не може да принесе дар по-долу от пят хиляди талери, а везир и другии наши, що са беглербег назовава, от двадесят и пят хиляди талерове по-долу не можат да принесут, ако ли и по-више да принесут, то не е противно, токмо по-мало да не принусет. Молдовский и букурещкия господарей от всех везирей потребно е повише да принесут дари, що превозходят суму до шестдесят хиляди талерове, ако ли дадут по-мало, под гняв падат и бедно си затриват всячески достойнство свое. Тогива бива играния гражданская народная, топове, фишеци хвърляние, трапези везде пренаготвени по причину и состоянию при седящих натъкмени. Ако са случи някои министри, посли християнскии властители, на Цариград, приканват и них на оное празденство не ради толкова за почтение, но зарад да приемнат от них подарки, що поставят ним стол отделен от другите и благочинно ги почествуют, що седят при оння стол по достойнству властители нихнии. Ала всякоги французкия посол тогива най-више са почиташе. Ето тако бивает обрезание синов султанских.

Обрезание новоприемших веру мохамеданскую

Някой християнин или евреин, или от другия вяра ако са обърне на веру мохамеданскую и хочут да го обрежат, ако е на Цариград, перво го приведут на везирскую Диван, ако ли й на другое място — пред пашата или пред аянина, или пред кадия приводят го в своите одежди облечен. И коги предстане пред везиря, той час си уземват шапку от главу, сам я хвърля на землята и рече: „Аз хочу да приемна мохамеданскую веру и това желая.“ А другии има, та са изкусни на турецкий язик и сами от себе учинят изповедание мохамеданския вере. Таковии той час не са приемат, но проваждат го на чаушбаши, зарад на втория ден да го изпита прилежно на вчерашния ден да не буде бил пиян и сас пиянство да пожелай вери мохамеданския, сас лишений разум. Почто они пиянаго и лишенаго разума, сиреч лудаго, равно ги имат. Воистину изрядно, защо оний кога е на таковое состояние, и вяра му не хващат. Того ради, кой хоче да приемне вяру мохамеданскую, и на втория, и на третия ден по три крати го питат от все сердце и от всею ли душею желает да возприемне веру мохамеданскую. И ако са случи тоя человек лишен сас разум и от многое време страждет оное ума повреждение, отпущат го необрязан. Почто мохамедани мнят, що са обезумлени муслимани от какво да буде да си будут затрили разума, они са спасени, по това веруват, како наместо них ангелите пост держат и молби струват, и другии мохамеданския заповеди все изполняват. И тако във вторий ден той християнин или евреин ако рече, како вчера бях пиян и не помню що съм учинил и що съм обещал никак не зная, тогива люто го бият и по изволению судническому грозно и безчеловечно повелява са тому да си изполни обещание свое. И кой терпеливо понесе оное биение и непреклонно да рече, како хоче на своя си веру да пребуде, нито помни да буде учинил таковое обещание, почто е бил пиян, тогива са повелява тому от судия да приведе двоица мартории мохамедани, да биха они марторисали, како в оний ден видели того пиян или много вино пил. И нахождат ся таковии сиромаси мохамедани, що и они любят да пият вино и за много пари надеят са после да пият доволно вино. И лесно таковая мартория приносят пред судия, како е поистину ония пиян бил у тоя ден, и знаят, како е видян бил на то пиянство и от другии мохамедани или сас имя сас кого мохамеданина пил толкова вино, докле били пияни. И приводят и них пред судия, и питат ги: „Видяхте ли того человека у той ден да пий вино и да са опий?“ А они са боят да рекут истину, зарад да не будут от судия наказани, като са и они пили вино. Тогива е потребно да си положат руце свои на Корана и да ся закленат. Ала ако не хочут и това да сторят, повелява им судния истина да марторисат. И тако зарад страх клятви да марторисат, како поистина видели того християнина у тоя ден и час, како вино пияше и пиян беше. Тогива повелява судия ония мартории да будут наказани сас седемдесят и една тояга, а оний християнин свободно отпущен бива, но едвам не подаде все свое и отеческое имение на того судия.