Ако ли рече на втория и на третия ден, како хоче и желае да возприемне веру мохамеданскую, паки го приводят при везиря или при судия и тамо си повдигне десная рука и покаже указателний перст свой, и стори изповедание вери мохамеданския, и тако собляче одежди свои и обляче ся у новия одежди, и перво полагат на главу его зелену шапку или чалму. После го посаждават на избранном и украшенном коне и подават му у деснаю руку стрелу, и он я подемне сас указателния перст свой, що показува знак божественнаго единства, що му са стои отсега да го верува. И тако сас голяма народная слава от везирския двор възседне на ония кон и обихожда улиците, где има много християни, или, ако е евреин, где има много евреи, сас музикия и сас тумпане, и сас него обходят много дворяни и яничари. После са върне у някой дом, где е подобно да го обрежат по вишереченному чину.
Оний бедний християнин, ако ли не е бил пиян, нито обезумен бил, макар и на шега да рече това пред двое турци, како хоче да буде муслиманин, а заради свое пиянство и обезумление не може да приведе мартории, и ако начене непреклонно на отговор да са запира, не е возможно вече тому никаковая надежда за спасение, сиреч да са куртулиса, но нужно и потребно ест тому или мохамеданин да буде, или лютая смерт да претерпи.
Зде да скажем история благочестивея и сладостнейшая.
Заради любопитнии человеци, ала повише заради благочестивия людей например да предложу тая история, що есм аз сам очевидний мартор за тая работа. Спроти това хочу да скажу, зам да познаят и другите християни колко е тежкое и бедное живението християнское, а най-много греки и болгари86, що воздишат и досега под турецкие и мохамеданские тежский и жестокий ярем и никак си не отдъхвнат.
На вратах цариградских, що са нарича сеги Паша каписи, а на вехтое време са нарицала Златия врата, бил някой греченин младий до седемнадесят години на имя Николае. Ала бил юноша много прекрасен лицем и лицето му било красно и светло като ангелское лице. Бил бакалин тамо на един дукян. Ала насрещу тоя дукян имало караул, сиреч яничарский коллук. И някой от ноия яничари, като гледал онаго благолепнаго и краснаго отрока, по нихное нетрудное обичай хватил са за онаго оторока на злия любов, зарад да учини сас него содомский грях, и всякоги просяше от него това. Ала видя, како не е возможно да уговори того отрока ни сас коварнии хорати, ни сас многое обещание, тогива пременил любов свою в крайную ненавист и наченал хиляда коварнии хитрости да тражи враг, како би возможно тому да пресече живението на того незлобиваго отрока. Ала гледайте какво е начало положил вселюбнейший дявол. Написал на хартия азбуки турецкая, яки би хочел бедихава87 да научи того Николая турецкии писмена и раккам88, що е то много потребно на торговци человеци да знаят. Ала Николае, като не знаяше неговая лест или белким от Божия благодат сас таковая причина хочеше да му са изплете мченический венец, и наченал от онаго яничара да учи азбуки и раккам турецкий. Ала като беше остроумний и прилежнии гречин, у малое время и писмена разумял, и раккам ся научил да слага. У някой ден дяволский оний яничар натъкмил другии двое яничари, та коги поиде на дукяну Николаев, а нои отвон да стоят и да слушат какови речи и хорати хоче он сас Николая да са разговаря и прилежно да ги уземнат, като да могат да разумеят гречина що кя чете, после да марторисат това. И тако като приговорил, написал на малой старой хартиице изповедание мохамеданския вери, като да не буде позната неговая лест, и по обичаю своему влязол у дукяну и наченал алфавит да учи Николая. И като сверши това учение и хочеше като да го настави добре на учение оное, приложил му да прочете оное изповедание вери мохамеданския. А Николае за трудност сложении писмена, почто още не беше совершено изучен, и като четяше оное, не можеше да го подемне сас разум свой. А ония две яничари, като стояха отвон скрито и слушаха, той час напразно воскочиха у дукяну и онаго беднаго, повише блаженнейшаго, Николая наченаха онии перво сас ласкателни хорати да го поздравляют и рекоха му: „Ислам мурабек ола“, тоест вяра мохамеданская да будет тебе благополучна. Ала Николае нищо от това не приемаше, почто му са мняше, како са шегуват сас него, каквото и на другое время много крати таковое шегование струвале сас него, и не отговоряше им, но просяше и моляше ги да не учинят молва и метеж на дукяно му. Али они като свирепи аслани грабнаха и хватиха того юноша и извлякоха го из дукяно му насилно и немилостивно и приведоха го при своего чорбаджия, що седеше на коллука, и навадяха го, и сказуваха, како е учинил пред них изповедание вери мохамеданския, и що са е обещал, не хоче сега да го изполни, ами укорява веру мохамеданскую. И той час го повлекоха оттамо и приведоха го пред самаго везиря. И тамо пред везиря един о них сказуваше, како си е обещал да приемне веру мохамеданскую и прочел изповедание вери, а двоицата марторисваха, како е тако истина. А богоязливий Николае отричаше ся и думаше, како таковая хората нито е рекъл, нито е помислил и не е возможно тому да са отрече от Христа господа и Бога своего, а да изповядува Мохамеда. Тогива са прогнева везир и повеле да го бият и люто да го мучат да скаже по праву, и повеле тридесят дни наред по двеста тояги да му ударят и утро, и вечер. Спроти това са разгоре Николае, макар да беше млад сас тяло, но душею и верою християнскою повише от старец. И начена хвала да воздава на Христа господа, а Мохамед начена да го хули и да го укорява и сказуваше пред них мохамедовое ложное беснование сас явний глас и сас крепкое и неустрашимое сердце. И хулаше го, и подсмяваше ся на вярата нихная, и на всякое мучение готов показуваше себе. Като го видя везир, що беше тогива кара Ибрахим паша, такова дерзновенна, и помисли да не повише посмеяно и похулена буде почест и имя лъжепророково, повеле да му отсекут главу пред неговий дукян. И като би това, блаженний Николае тоя ден принял венец мученичества. И стояли тялото му повержено на землята три дни. И зарад да си совершат мучителство свое, след третия ден хвърлили в морето святое тяло его, що са нарича Мраморное море. Но нощию от благочестивихи християн било извадено от море и погребано било у манастир „Святия Троице“ честно, що са зове Княжеский остров, скришом. А риза неговая, що била напоена сас кров мученичества его, тогива я узели от него и держи са у монастир и досега светла. Сказуват, како много чудесния целби приемат вернии християни и до днес.