Бях дете, когато ходих за първи път у тях, майка ми ме заведе на гости и съществуването му доста ме изненада, защото не знаех досега нищо за този особен вуйчо, никой не бе споменавал, че в Пеща имаме роднина — месар. Откритието ме заплени, вуйчото също. Дежьо се държеше малко смутено, ние бяхме „знатните“ роднини, и той, и съпругата му се бяха подготвили да посрещнат нашата визита, бяха подредили старателно жилището, те самите бяха облечени в празнични дрехи, дъщеричките им, три деца с хубави личица, бяха нагиздени почти като за изпит и за първо причастие и не знаеха какво да рекат, къде да ни настанят. Гърдите ми се изпълниха с гордост, че във фамилията имаме и месар, при това такъв превъзходен, очевидно с големи познания „столичен“ месар, който дружелюбно ме хвана за ръка, разведе ме из работилницата, показа ми огромния пън, сатърите, животинските трупове. Беше много по-интересен от всички останали роднини, с които дотогава се бях запознавал: учители, юристи, офицери. Видя ми се непонятно, че досега у дома родителите ми никога не бяха споменавали името на този прекрасен роднина.
4
Един летен ден Ерньо пристигна, пристъпи достопочтено нагоре по стъпалата, поздрави лаконично изненаданото семейство, никого не разцелува, отпусна се тежко в един фотьойл, изтегли от табакерата си от алпака дълга цигарета с мундщук „Дама“ и започна да пуши тъй акуратно и вглъбено, сякаш нямаше тук никаква друга работа, освен да ни демонстрира метода на пушене, който беше изнамерил. Никого не бях виждал да пуши дотогава с такава необикновена тържественост, с такова благоговейно себеотдание. Преди да запали, няколко пъти чукна мундщука о капака на табакерата от алпака, жумейки, с едно око погледна в цигарата, както астроном в далекогледа, продуха мундщука, сетне навлажни устните си с език, попритисна с два пръста цигарата докрай, отскубна малко от излишния тютюн, издаде устни, нагласи цигарата в уста, и без да я пуска, крепейки я с два пръста, ловко подири с лявата ръка запалката в джоба на жилетката си, запали цигарата с една ръка, вдъхна дълбоко от дима — в такива моменти лицето му хлътваше от две страни, както на мъртъвците — и сетне дълго задържаше пушека в дробовете си, мина половин минута, докато с похотлива, преживна мудност пусне обратно сдъвкания, смлян дим. Редки облачета пушек се стелеха от носа и устата му и в това време Ерньо дишаше тежко, като атлет след някое изпълнено с голяма ловкост силово упражнение… Надавайки писъци, семейството насяда около него, съзерцавахме го. Първите минути от пристигането му преминаха изключително в запалването на тази цигара, сякаш се бе готвил за това артистично изпълнение и искаше да смае семейството. Сетне дълго не проговори нито дума. Палтото му от лоден лежеше на стола до него. Беше много висок — сто осемдесет и шест сантиметра — и много дебел; носеше мустаци като на император Вилхелм.