Около 1800 година тези лабанци вече водели кореспонденцията помежду си на унгарски или на латински; никога на немски. През 1807-ма Габор пише от Пеща на своя по-голям брат Янош в Сигет: „Що се отнася до обстановката в Диетата57, за нея, както и за кончината на кралицата, сполетяла я във Виена на 13-ти този месец в шест часа сутринта, ще Ти пише старецът. Луксът тук е невъобразим, цветовете на одеждите на магнатските хусари даже не личат под златото и среброто, най-накичен е свещеническият орден.“ През 1834-та, тоест десетилетие преди освободителната борба, когато фамилията не ще да е имала „интерес“ членовете й да кореспондират помежду си на унгарски, Шандор от Обуда пише на майка си, Борбала Орсаг: „… на 26 май потеглих от Варад и на 28-ми вечерта пристигнах в Обуда, тъкмо него ден се провеждаше заседанието на унгарската камара, и тъй бях принуден да изчакам бъдещия консилиум, който се проведе на днешния ден, и днес сутринта положих клетва, почти 20 сребърни форинта ми струваха дискрециите58. Купих и кола, при това доста хубава, но на цена солена, защото ми костваше близо 1060 форинта, поръчах си и най-различни дрехи, самият път също ми излиза твърде много, но нищо, аз нали съм вече инспектор…“ Тези инспектори, съветници, префекти, директори на именията и рудниците на хазната в началото на миналия век вече водели кореспонденцията на унгарски — докато унгарските господарски фамилии, особено магнатите, все още с предпочитание пишели на немски или на латински! — „преселническият“ род говорел и чувствал на унгарски; това е още по-чудно, като се знае, че фамилията дължала всички свои привилегии и постове на „императора“ и дошла от Саксония само преди сто години! „Бачка“, „областният обществено-политически бюлетин“, помества следната жалейка за „лабанца“ Габор: „Спомина се нашият бележит… роден през 1813-та в Сигет, завършва юридическото си образование в Пеща и през 1837-ма вече заема длъжността на общински помощник-наместник на област Бач… през 40-те години е комитатски съдия, през 1848/49-та действа като областен войскови пълномощник на лагера във Вербас, от 1850 до 54-та пребивава в чужбина, от 1855 до 60-та е съдия в трибунала, през 1861-ва става секретар на главното ишпанско59 наместничество, от 1862 до 68-ма е заседател в областния трибунал, от 1869 до 71-ва става данъчен помощник-ишпан на област Бач… Прави отделни опити в художествената литература, но литературните му статии имат преобладаваща научна насоченост. Първото му съчинение излиза под заглавие «Луи XIV и Ларошфуко», то е последвано от една негова немскоезична творба «Osterreich Ungarn und die Vojvodina», която поради политическото си съдържание предизвиква интерес у широки кръгове. По-новите му произведения касаят предимно местната история, така например «Демографска история на Унгария», «Последният барон Краи и сърбите» и «От Мохач до Мартинович».“ — Това е една типична кариера. Житейската история на мнозина от фамилията е подобна. Особени сили са оказвали влияние върху стария унгарски свят, където членът на една „заселническа“ фамилия се озовава от Сигет в Бачка и склопява очи като унгарски данъчен помощник-ишпан… Тези чиновници-предци по бащина линия са изпитвали силна привързаност към маджарската земя, Хабсбургите очевидно не са импортирали в Унгария лош човешки материал, когато са ги поканили по времето на Мария Терезия да стопанисват унгарските им имоти.
59
Ишпан (унг.): кралски чиновник начело на околийското или областното съдилище. (Бел.пр.)