Ръката му се отпусна. Той се обърна към нея със зловеща усмивка:
— Скъпа, няма значение дали някой от тях е успял по някакъв начин да вкара кутиите на Орден в играта. Това няма да им донесе нищо добро — той посочи през рамо с палец към Калан. — Аз имам нея. Имам онова, което ни е необходимо, за да се възползваме от мощта на Орден в служба на каузата на Братството на Ордена. Правото е на наша страна. Създателят е на наша страна. Когато освободим мощта на Орден, ще заличим позорната магия от лицето на земята. Ще накараме всички хора да се преклонят пред каузата на Ордена. Всички ще се подчинят на божествената справедливост и ще имат една вяра.
Това ще бъде нова зора за човечеството, епоха, в която човекът ще е освободен от магията, която покварява душата му. Всички хора ще ликуват, че са част от величието на Ордена. В този нов свят на човека всички ще бъдат равни. Всички ще могат да се посветят в служба на ближния си, каквато е волята на Създателя.
— Да, Ваше сиятелство — каза Сестра Армина, като бързаше да намери начин да си върне благоразположението на императора.
— Ваше сиятелство — осмели се да се обади Сестра Улиция, — макар да разполагаме с почти всичко необходимо, както толкова справедливо посочихте, трябва да имаме всичките три кутии, ако искаме да постигнем целта си да получим достъп до силата на Орден. Третата кутия все още ни е нужна.
Зловещата гримаса се върна на лицето му.
— Както ви казах, бях там, в съзнанието на Тови. Мисля, че знам кой е крадецът.
Улиция и Армина изглеждаха не само изненадани, но и любопитни.
— Наистина ли, Ваше сиятелство? — попита Сестра Армина.
Той кимна.
— Духовният ми наставник Брат Нарев имаше една приятелка, с която имаше вземане-даване от време на време. Подозирам, че тя може да е била замесена.
Сестра Улиция го изгледа скептично.
— Мислите, че може да е замесена приятелка на Братството на Ордена?
— Не, не казах „приятелка на Братството“. Казах „приятелка на Брат Нарев“. Жена, с която и аз съм бил в контакт навремето благодарение на Брат Нарев! Може би сте чували за нея.
— Джаганг повдигна вежди към Сестрата. — Наричат я Шеста.
Сестра Армина ахна и сякаш се вцепени. Сестра Улиция се облещи и зяпна.
— Шеста… Ваше сиятелство, н-нали нямате предвид Шеста, вещицата?
Джаганг изглеждаше доволен от реакцията им.
— А, значи я познавате.
— Пътищата ни се пресякоха веднъж. Може да се каже, че разговаряхме. Не бих го определила като приятен разговор. Ваше сиятелство, никой не може да се справи с тази жена.
— Е, виждаш ли, Улиция, това е просто поредното различие помежду ни. Ти нямаш какво да й предложиш освен обезкостения си труп, който да послужи за храна на съществата, които обичат човешка плът и които тя държи в леговището си. От друга страна, аз знам много добре какво иска и от какво се нуждае една жена. В състояние съм да й осигуря удоволствията, които търси. За разлика от теб, Улиция, аз мога да се справя с нея.
— Но ако Ричард Рал или Ничи вкарат кутията в играта, то това би могло само да означава, че сега тя е тяхно притежание — каза Сестра Улиция. — Така че дори кутията да е била някога у Шеста, след като я е взела от Тови, сега тя не у нея.
— Значи мислиш, че жена като нея ще изостави онова, което толкова горещо е желала? Всичко, което страстно е жадувала? — Джаганг поклати глава. — Не, не бих се надявал, че плановете й са се… провалили. Шеста е жена, която не приема отказ. Тя не се отнася много добре към онези, който се изпречат на пътя й. Прав ли съм, Улиция?
Сестра Улиция преглътна тежко, преди да кимне утвърдително.
— Очаквам, че жена с нейните тъмни способности и безгранична решителност няма да се успокои, докато не поправи извършената несправедливост, а след това ще трябва да се справи с Ордена. Така че, виждате ли, мисля, че всичко ни е в ръцете. И това, че единият от тези двама престъпници, Ничи или Рал, е вкарал кутията в играта, в крайна сметка ще е без значение. Орденът ще надделее.
От момента, в който Сестра Улиция чу името на Шеста, стискаше здраво пръстите на ръцете си, за да не им позволи да треперят, склони глава:
— Да, Ваше сиятелство. Виждам, че наистина всичко е във вашите ръце.
След проследи реакциите й, доказващи нейното поражение, Джаганг щракна с пръсти, докато се обръщаше към един от голите до кръста роби, които стояха отзад, близо до входа на кралската шатра.
— Гладен съм. Турнирът по Джа’Ла започва днес. Искам обилна вечеря, преди да отида да гледам игрите.
Мъжът се поклони ниско.
— Да, Ваше сиятелство, незабавно ще се погрижа.
След като робът се втурна да изпълни поръчката, Джаганг се загледа към морето от мъже пред него.