— Чудя му се на Ричард, защо изобщо те търпи?
— Никога не съм оставяла избор на Господаря Рал. А сега ми отговори на въпроса. Знаеш ли какви ще са последствията от премахването на защитата на тези врати?
Зед вдигна юмруци на хълбоците си.
— Не мислиш ли, че все съм понаучил това-онова за магията?
— Така предполагах, но май започвам да се съмнявам.
— О, значи мислиш, че знаеш повече от мен?
— Мисля, че магията носи неприятности. А в това отношение е твърде възможно да зная повече от теб. Поне достатъчно, за да стоя далече от такива щитове. Ничи сигурно е имала основателна причина, за да защити тази врата. Не ми се струва разумно, Първи магьоснико, да си вреш носа между щитовете, които е поставила, без да знаеш защо го е направила. И мисля си, че все съм понаучила нещо за тия неща. — Кара повдигна вежда. — Зед, Ничи владее Субстрактивна магия.
Зед стрелна с очи вратата, след това погледна обратно към Кара. Така както се беше навела над него, аха да го сграбчи за яката и да го извлече обратно през обкованите с месинг врати.
— Сигурно си права. — Той вдигна пръст. — Но, от друга страна, усещам, че тук става нещо сериозно, нещо много зловещо.
Кара въздъхна и най-сетне погледът й на Морещица се смекчи. Тя се изправи и прекара ръка през дългата си руса плитка, докато оглеждаше коридора в двете посоки.
— Не знам, Зед. Ако съм в някаква стая и съм заключила вратата, то за това ще си има основателна причина и едва ли бих искала да разбиваш ключалката. — Тя прехвърли плитката си през рамо. — Ничи не ми позволи да остана с нея, а никога по-рано не е искала да я оставям сама за подобно нещо. Не исках да я пускам сама вътре, но тя настоя. Беше в едно от онези нейни тихи и плашещи настроения. Напоследък често е така.
— Наистина — въздъхна Зед. — Но това е обяснимо. Добри духове, Кара, всички сме в лошо настроение напоследък и всички имаме своите основания за това.
— Ничи каза, че иска да остане сама — кимна Кара. — Казах й, че не ми пука какво иска, и възнамерявам да остана с нея. Не знам как го прави, но понякога, когато ти каже да направиш нещо, ти внезапно осъзнаваш, че правиш както ти е казала. И Господарят Рал прави така. Често не обръщам голямо внимание на заповедите му — в крайна сметка знам по-добре от него самия как да го защитавам, — но понякога ми казва нещо по неговия си начин и изведнъж разбирам, че правя, каквото ми е казал. Ничи е същата. И двамата имат странната способност да те накарат да правиш неща, които не възнамеряваш да правиш, при това без дори да повишават глас. Ничи казва, че това е магия. Тонът й не остави никакво съмнение, че иска да е сама. Докато се усетя, й отвърнах, че ще я чакам тук навън, в случай че й потрябва нещо.
Зед наклони глава към жената, като й хвърли поглед изпод гъстите си вежди.
— Мисля, че това има общо с Ричард.
Тя за миг го изгледа като Морещица. Зед различи как мускулите й се напрягат под червената кожена дреха, изопната по тялото й.
— Какво имаш предвид?
— Както спомена, тя се държеше доста странно. Попита ме дали бих поверил нечий живот на Ричард.
Кара за миг се загледа в него, преди да каже:
— Тя попита и мен точно същото.
— Това ме яде отвътре и ме кара да се чудя какво е имала предвид. — Зед размаха дългия си пръст към вратата. — Кара, тя е там, вътре, с онова нещо, с кутията на Орден. Усещам го.
— Е, за това си прав — кимна Кара. — Мярнах я вътре точно преди да затвори вратата.
Зед бутна встрани кичура бяла коса, който падаше върху челото му.
— Това донякъде е причината да си мисля, че цялата работа има нещо общо с Ричард. Кара, не бих пробил тази защита с лека ръка, но мисля, че това е важно.
Кара примирено въздъхна.
— Добре — устните й се извиха с очевидно неудоволствие, че трябва да се съгласи с неговия план. — Ако ти отхапе главата, мисля, че мога да ти направя услугата да ти я пришия обратно.
Зед се усмихна, докато запретваше ръкави. Пое си дълбоко дъх и се зае отново с разплитането на защитната мрежа, с която Ничи беше опаковала дръжката на вратата.
Огромните, обковани с месинг врати бяха покрити с гравирани символи, които бяха специфични за задържащото поле в тази част на Кулата. Мястото вече беше укрепено срещу чужда намеса и защитено от случаен опит за влизане, но той беше израснал в Кулата и знаеше как функционират различните елементи на мястото. Той също така знаеше и много от триковете, свързани с тези елементи. Точно това поле беше трудно за преодоляване, защото тъй като беше задържащо за онова, което евентуално би могло да е затворено в него, беше двустранно.