Преглъщайки буцата, която се образуваше в гърлото му, Ричард потри с пръсти челото си. Поради една или друга причина той нямаше избор.
Погледна Вирна с поглед, в който се четеше зловеща неизбежност.
— Кажи на Джаганг, че съм съгласен с неговите условия.
— Съгласен си? — лицето на Вирна пламна.
— Какво говориш? — попита Калан, която стоеше от дясната му страна.
Ричард се почувства обнадежден от пробудилата се властност в гласа й. Но не обърна внимание на въпроса й и погледна Вирна.
— Кажи му, че съм решил да им дам това, което искат. Съгласен съм с неговите условия. — Ричард с усилие контролираше гласа си.
— Сериозно ли говориш? — Вирна беше бясна. — Искаш да му кажа, че се предаваме?
— Да.
— Какво?! — Калан сграбчи ръкава на ризата му, за да го обърне към себе си. — Не може да се предадеш.
— Трябва. Това е единственият начин да предпазя всички тези хора от нечовешките изтезания, които ги очакват. Ако му предам Двореца, той ще ги пощади.
— И ти ще се довериш на думата на Джаганг? — попита Калан.
— Нямам избор. Това в единственият начин.
— Върна ме тук, за да ме предадеш в ръцете на звяра ли? — зелените очи на Калан се изпълниха със сълзи на гняв и болка. — Затова ли искаше да ме намериш?
Ричард извърна поглед. Той би дал всичко да можеше да й каже колко много я обича. Ако трябваше да умре, искаше поне тя да знае истинските му чувства към нея, а не да си мисли, че се е оженил за нея по споразумение и сега я използва като разменна монета, за да задоволи исканията на Джаганг. Тази мисъл го побъркваше.
Но нямаше избор. Ако нарушеше стерилното поле на съзнанието й, Калан, такава, каквато той я познаваше, щеше да бъде завинаги изгубена.
Ричард насочи мислите си в друга посока.
— Къде е Ничи? — обърна се той към Натан.
— Заключена, както ми каза, докато Джаганг дойде да я прибере.
Калан се извърна към него:
— А сега предаваш и жената, която обичаш…
Ричард вдигна ръка, за да я накара да запази тишина. Пак заговори на Вирна.
— Прави каквото ти казвам. — Тонът му ясно показваше, че това е заповед, която не подлежи на обсъждане, още по-малко на неподчинение.
Всички стояха безмълвни и неподвижни.
— Аз ще бъда в Градината на живота, ще чакам там — заключи Ричард.
Имаше нужда от усамотение, за да се съсредоточи върху мислите си.
Само Калан го последва.
Чезнещата дневна светлина се процеждаше през прозореца над тях. Предстоеше нощта на новолунието — най-тъмната нощ в месеца. Ричард беше чувал да казват, че такава тъмнина приближава света на живите към Отвъдния свят.
Той крачеше напред-назад през цялото време, докато чакаше Джаганг да изкачи платото и да стигне до Градината на живота. Беше потънал дълбоко в мисли за тези два свята — на живите и на мъртвите.
Имаше нещо, което не разбираше. Непрекъснато превърташе в главата си текста на „Книгата на преброените сенки“, която беше наизустил като млад. Не можеше да се отърве от мисълта, че някъде има пропуск, който ще му попречи да я използва за отключване на силата на Орден. В същото време осъзнаваше, че елементите ще действат така или иначе, дори да не са подредени както трябва. За да се направи фалшиво копие, не беше нужно нищо повече, освен да се промени един-единствен детайл. Той знаеше, че в книгата, която беше наизустил, има някаква разлика, но не намираше начин да разбере в какво се състои тя, с какво е по-различна от оригинала.
Оригиналът беше у Джаганг. Той нямаше защо да се тревожи за грешки в неговия екземпляр. Сестра Улиция, в чието съзнание Джаганг щеше да се настани, щеше да чете оригинала. Така те щяха да използват истинската версия на книгата. Затова нямаше да им е нужен Изповедник.
Той застана пред Калан.
— За проверка на истинността на копията на „Книгата на преброените сенки“ е нужен Изповедник. Ако имаш текста на „Книгата на преброените сенки“ пред себе си, а аз ти кажа наизуст варианта, който знам, мислиш ли, че ще разпознаеш кои части са от оригинала?
Калан, потънала дълбоко в своите мисли, вдигна поглед.
— Самата аз съм си задавала този въпрос безброй пъти. Съжалявам, Ричард, просто не знам.
За съжаление първият Изповедник, Магда Сеарус, не ми е оставила книга с указания как да използвам способностите си, каквато първият й съпруг е оставил на теб.
Той отново се замисли за книгата, която Баракус толкова много държеше да стигне до него — „Тайните на силата на магьосника воин“. Баракус смяташе, че за Ричард е жизненоважно да има тази книга с неписаното правило. Всичко беше толкова странно, че Ричард бе изумен и не знаеше как да го тълкува. Струва му толкова много, докато намери тази книга. Навярно бе коствало също толкова и на Баракус да се погрижи единствен Ричард да я намери.