Кара тихо пристъпи към Ричард.
— Каквото и да стане, Господарю Рал, аз ще съм до теб до последния си дъх.
Ричард й отвърна с усмивка в знак на признателност.
Зед, недалеч от тях, се присъедини към думите на Морещицата с кимане. Бенджамин леко притисна юмрук до сърцето си. Дори Вирна накрая се усмихна и кимна с глава. Всички бяха с него.
— Би ли ме хванал за ръката? — пророни Калан, застанала до него.
Ричард само можеше да гадае колко ли самотна се е чувствала тя през цялото време.
Със свито сърце, понеже нямаше право да й каже нищо, той пое ръката й в своята.
Шейсета глава
НИЧИ СЕДЕШЕ В ПОЛУМРАКА на пейка, издялана от същия камък, от който бяха и стените. Външното помещение беше защитно. Това беше мястото, където се държаха най-опасните затворници — затворници, които владееха магия.
Не се знаеше колко хора преди това са седели точно в тази килия, очакващи срещата им със смъртта или дори по-лошо.
Чу стъпки в коридора зад двете железни врати. Някой идваше.
Тя знаеше, че е въпрос на време вратата да се отвори.
Обзе я състояние на съвършен покой. Знаеше защо е там. Знаеше защо Ричард е разпоредил на Натан да я заключи в тази килия.
Чу металическото прещракване на ключалката на външната врата, което отекна през мрежата от ниски коридори. Някой изпръхтя от усилието при отварянето на тежката врата, окачена на ръждясали панти. Когато видя сенките през малкия процеп на вратата, водеща към вътрешната килия, Ничи духна пламъка на газеника, поставен върху каменната пейка, която й служеше за легло и беше единствената мебел в стаята.
Чу се завъртане на ключ и вратата на килията се отвори. След толкова дълго време в пълна тишина острият звук прониза слуха й болезнено. В помещението внесоха фенер. На фона на ослепителната жълта светлина във въздуха затанцуваха прашинки от ръждясалата врата.
Стъпвайки на високия праг, император Джаганг се наведе, за да може да се вмъкне в помещението. Ничи се изправи.
Той носеше потник, като че ли искаше да демонстрира мускулестото си тяло. Бръсната му глава отразяваше единствената светлина, идваща от фенера, който той носеше. Черните му очи изглеждаха в пълна хармония с тъмната дупка, издълбана в скалата. Когато той я съзря, тези черни очи заблестяха. Беше разтворила предварително деколтето си, за да е сигурна, че няма да пропусне да привлече вниманието му. Номерът проработи.
— Копнеех за теб, скъпа — каза той като че ли се надяваше с това да я впечатли.
Винаги бе залагал на страстта като начин да й докаже чувствата си. Сякаш липсата на вежливост и сдържаност можеха да я убедят колко непреодолимо го привлича тя. За Ничи доказваше само какъв безскрупулен звяр е той.
Ничи стоеше права, безмълвна, отказваща да покаже свян при приближаването на Джаганг към нея. Той обхвана талията й с мускулестата си ръка, придръпвайки я плътно към себе си — поредна демонстрация на превъзходство над нея, еманация на мъжественост и неоспорима власт.
Ничи не направи усилие да се дръпне.
Тя небрежно обви ръце около него и плъзна Рада’Хан около дебелия му врат.
Джаганг се олюля назад объркано.
Ничи знаеше, че той мигновено ще почувства силата на яката, впиваща се в цялото му същество.
— Какво направи? — попита той с гневен тон, граничещ с ужас, какъвто тя никога не бе долавяла у него преди.
Нямаше желание да обсъжда станалото, така че просто затегна контрола си чрез яката, в резултат, на което той можеше да говори. Доколкото познаваше Джаганг, а тя го познаваше, Сестра Улиция би трябвало да е в Градината на живота, мъчейки се да отвори правилната кутия на Орден. Тя не искаше Улиция да разбере какво се бе случило току-що.
Джаганг беше нетърпелив да се добере до Ничи. Кошмарите, които Ричард му беше пратил, го разяждаха, а сънищата с Ничи, които допълваха картината, го изпълваха с обсебващо желание да я притежава. Това беше страст, мания, която постепенно набъбна до предела на поносимото. Джаганг винаги беше желал Ничи, но след тези умело сътворени сънища трудно можеше да мисли за друго, освен за това да я притежава.
Дори сам пожела да остави Сестра Улиция да работи сама, нетърпелив да слезе в тъмницата и лично да я изведе.
Това беше малък дар, подготвен й от Ричард. Когато Натан я затвори в килията, й обясни зад щита, който не позволяваше думите му да станат достояние на шпиони, че Ричард е планирал това като последен дар за Ничи.
Рада’Хан беше в килията. Това беше яката, оставена от Ан, когато Натан я беше затворил за известно време в същата килия. Именно това искаше да каже Ан на Ничи при последната им разходка тук, долу — преди да бъде убита.