Когато влязоха в Градината на живота през двойната врата, Ничи забеляза между дърветата слънчевите лъчи, които докосваха олтара. Шест Сестри бяха обкръжили Сестра Улиция, която стоеше пред кутиите.
Дори сега, когато кутиите се къпеха в слънчевата светлина, те изглеждаха като черни дупки в света. Слънчевата светлина не можеше да ги освети. Напротив, те като че ли поглъщаха светлината и я отвеждаха някъде, където вече никой никога нямаше да я види.
Джаганг яростно се бореше да се добере до нея, да надвие контрола на яката, но не успяваше. Ничи знаеше, че за миг може да сложи край на живота на Джаганг. И щеше да го направи, когато му дойдеше времето. Никой нямаше шанс да освободи своя император, дори и да знаеха за смъртната беда, в която се намираше той. Сега той беше неин.
Ничи виждаше Ричард, облечен във великолепните си одежди на магьосник воин. При тази гледка сърцето й се сви.
Калан стоеше безмълвно до него. Ако Ричард беше запазил стерилното поле на съзнанието й, така че да има някакъв шанс да се противопостави на лавинния огън, то тя вероятно не знаеше за истинските чувства, които изпитваше Ричард към нея. Сега, изглежда, той никога нямаше да има този шанс и тя щеше да умре, без да разбере истината.
Ричард забеляза Ничи. Видя и Джаганг край нея и разбра, че тя бе успяла с подаръка, който й беше подготвил. Той й се усмихна.
— Тази. — Сестра Улиция посочи кутията отдясно.
Останалите Сестри тържествуваха на успеха си. Сега щяха да могат да предадат силата на Орден на императора. Но те не знаеха, че той никога нямаше да може да отпразнува победата.
Сестра Улиция повдигна капака на дясната кутия. Отвътре заструи златиста светлина, все едно беше течност. Тя обви Сестрите пред каменния олтар.
Всички засияха от вълнение при вида на това, което бяха постигнали, дори и то да беше в услуга на Императорския орден, а не на самите тях. Разбира се, те щяха да му го предадат, без дори да разберат, че Джаганг вече не контролира техните мисли.
Но ако Ничи им покажеше това, Сестрите щяха да използват вратата, за да освободят Пазителя на Отвъдния свят. Изборът на Ничи беше да ги остави да предадат света на Ордена или на Пазителя.
Тя знаеше, че реално няма избор. Поне съществуването под хомота на Императорския орден щеше да ги запази живи. Ако Сестрите на мрака можеха да направят своя избор, тогава въобще нямаше да има истински живот.
Ничи не искаше да доживее да види какво ще стане с Новия свят, създаден от омраза.
Тя си помисли, че няма защо да се тревожи за всичко това. Знаеше, че не й остава много да живее.
Но Джаганг щеше да умре преди нея. Тя щеше да се погрижи за това.
Справедливостта щеше най-накрая да бъде въздадена над Джаганг Справедливия.
Това, което Ничи не разбираше, бе защо Ричард се смее.
Шейсет и първа глава
РИЧАРД ГЛЕДАШЕ как златистата светлина от кутията на Орден издига седемте Сестри.
При вида на тази гледка Калан го стисна здраво. Останалите в помещението наблюдаваха едновременно със страхопочитание и ужас. Никой не беше виждал подобно нещо досега, а нямаше и да види занапред.
Ричард погледна Ничи. Дори тя беше вцепенена от блестящата светлина, която обвиваше Сестрите. До нея Джаганг се смееше. Ричард видя металната яка на врата му. Императорът знаеше, че неговите хора ще владеят силата на Орден дори той да не е жив да види това с очите си. За него единствено това имаше значение. Той вярваше в своята кауза.
Сестрите, облени в златистата светлина, бяха изпълнени с възхита пред могъщата сила на Орден.
Но това бе за кратко.
Докато ги издигаше във въздуха, светлината започна да отслабва и накрая ги насочи към потъмняващото море от магьоснически пясък. Носещите се във въздуха Сестри се спуснаха плавно над земята. Започнаха да се въртят безпомощно в искрящата кехлибарена светлина. Помещението се смрачи, във въздуха затрещяха мълнии. Някои от Сестрите завикаха. Надигна се глух тътен. Песъчинките от магьосническия пясък се завихриха в танц със светлината. Искрите се съединиха с мълниите, при което самите Сестри като че засияха.
— Какво става! — изпищя Сестра Улиция.
Ричард пусна ръката на Калан и мина през тревата до ръба на магьосническия пясък, който бавно потъмняваше от медено-кехлибарен към жълто-кафяв. Разнесе се мирис на изгоряло.
— Какво става! — отново изкрещя Сестра Улиция, когато изплашеният й поглед срещна неговия.
— Прочетохте ли „Книгата на живота“? — спокойно я попита той.
— Разбира се! За да вкараш кутиите на Орден в играта, трябва да използваш „Книгата на живота“. Всички я прочетохме! Следвахме точно всяка формула и заклинание!