— Господари ли? Тези хора нямат собствена воля, те живеят по правилата на Ордена. В този смисъл те не са господари дори на собствения си живот.
Джонрок поклати удивено глава.
— Понякога говориш странни неща, Рубен. Аз съм роб. Аз съм този, който няма избор, не те.
— Има вериги, които са по-здрави от веригите около врата ти, Джонрок. Моят живот означава много за мен. Но съм готов да го пожертвам за човек, когото обичам и когото ценя.
Всичките тези хора наоколо са избрали да пожертват живота си за безумна кауза, която носи единствено страдание. Всъщност те вече са го пожертвали, без да получат нищо в замяна.
Нима това означава пълноценен живот? Не мисля. Те сами са поставили вериги около врата си — вярно, друг вид, но все пак вериги.
— Когато ме плениха, се съпротивлявах. Императорският орден спечели. И сега съм окован тук. Тези хора са живи, а ако ние се опитаме да избягаме, ще се разделим с живота.
Ричард махна и последното парченце черупка от едно яйце.
— Всички ще умрем, Джонрок. Важното е обаче как живеем. В края на краищата човек живее само веднъж, така че е важно да живеем стойностно.
Джонрок продължи да дъвче замислено. Накрая се ухили и махна с ръка.
— Е, ако все пак накрая мога да избирам как да умра, ми се ще да е под одобрителните възгласи на тълпата, по време на игра. — Той погледна Ричард. — А ти, Рубен? Ти какво би избрал?
Ричард го занимаваха по-важни въпроси.
— Надявам се да не ми се наложи да вземам решение точно днес.
Джонрок въздъхна тежко. Яйцата изглеждаха като топченца в огромните му лапи.
— Може и да не е днес, но според мен това е последното място, където ще играем. Според мен именно тук ще се разделим с живота си.
Ричард не отвърна, така че Джонрок продължи в пороя.
— Сериозно говоря. Ти слушаш ли ме изобщо, или продължаваш да бленуваш за жената, която твърдиш, че си видял вчера на идване в лагера?
Ричард се улови, че се усмихва. Въпреки всичко се усмихваше. Колкото и истина да имаше в думите на Джонрок, защото наистина имаше голяма вероятност да не напуснат живи това място, той се усмихваше. Въпреки всичко не възнамеряваше да говори за Калан пред него.
— Доста неща видях на идване в лагера.
— Скоро, като свършат игрите и ако сме се представили добре, ще има достатъчно жени. Змийската мутра обеща. Сега обаче има само войници и още войници. Вчера сигурно нещо ти се е привидяло.
Забил поглед в нищото, Ричард кимна.
— Далеч не си първият, който я мисли за призрак.
Джонрок отмести веригата пред себе си и се примъкна към Ричард.
— Рубен, по-добре си събери акъла, че иначе ще ни пречукат още преди да сме имали възможност да играем с отбора на императора.
Ричард вдигна глава.
— Останах с впечатлението, че си готов да умреш.
— Не ми се мре.
— Видя ли, Джонрок, направи своя избор. Дори окован, пак направи избора относно живота си.
Джонрок му се закани с пръст.
— Виж, Рубен, ако ще ме пречукат по време на игра, не ми се ще да е, защото главата ти е била в облаците и си бил отнесен по жени.
— Само една жена, Джонрок.
Грамадният мъж се приведе напред и изтръска парченца черупка от дланта си.
— Да, спомням си. Каза, че си видял жената, която искаш да стане твоя съпруга.
Ричард не го поправи.
— Искам само да играем добре и да спечелим, за да имаме шанс да играем срещу отбора на императора.
Усмивката на Джонрок се върна.
— Наистина ли си мислиш, че можем да ги победим, Рубен?
Ричард счупи поредното яйце в ръба на колелото.
— Нали ти беше този, който искаше да умре под възгласите на тълпата.
Джонрок го изгледа косо.
— Може пък да те послушам и да избера да живея като свободен човек.
Ричард само се подсмихна, преди да отхапе половината яйце.
Тъкмо привършиха със закуската, когато се появи командир Карг, ботушите му шляпаха в калта.
— Изчезвайте! Всички!
Ричард и Джонрок изпълзяха изпод каруцата и застанаха под дъжда. Другите пленници също се събраха, готови да чуят какво има да им каже командирът.
— Ще имаме посещение — обяви Карг.
— От кого? — попита един от войниците.
— Императорът обикаля отборите, дошли за турнира. Очаквам от вас да му покажете, че съм избрал добър отбор. Всеки, който не ме представи подобаващо или който не изрази нужното уважение към Негово сиятелство, ще ми стане излишен.
Без да каже нито дума повече, командирът се отдалечи.
Ричард усети как пулсът му се учестява, сърцето му препусна лудо. Дали Калан и днес няма да е с Джаганг. Макар отчаяно да му се искаше да я види пак, потръпваше при мисълта, че тя е в компанията на този отвратителен човек. Всъщност на всичките тези войници.