Ричард знаеше, че когато върлува чума или друга страшна болест, тя не покосява всички наред. Винаги остават шепа хора, които, макар да се грижат за болните и умиращите, така и не се заразяват. Сигурно и сега беше така. Явно имаше отделни хора, които не бяха засегнати от лавинния огън и виждаха Калан. Това определено обясняваше факта, че тя е заобиколена с охрана, която я вижда. Докато специалните й пазачи, разсеяни от мъжа, който говореше на императора толкова разпалено, се обърнаха, за да видят по-добре какво става, Калан направи почти незабележимо движение към единия. Извърна леко глава, сякаш да намести качулката си, за да се предпази по-добре от дъжда, а ръката й се плъзна към единия от пазачите. Ричард видя, че ножницата му зее празна. Докато ръката на Калан се плъзгаше обратно под наметалото, Ричард долови милолетно проблясване на острие. Идеше му да се изсмее на глас, дa извика от радост, но не посмя да помръдне.
Калан забеляза, че той я гледа, и осъзна, че явно е видял всичко. Задържа погледа си върху него, за да прецени дали представлява заплаха за нея. Използваше качулката си, за да държи лицето си скрито от охраната — да не би някой да забележи накъде гледа. Като видя, че той не помръдва, тя се обърна в посоката, накъдето гледаха останалите, и проследи разговора между вестоносеца и императора.
Джаганг рязко се завъртя и тръгна в посоката, откъдето бе дошъл, следван по петите от вестоносеца. Калан успя да се извърне за секунда и да стрелне с поглед през рамо Ричард, преди охраната да оформи плътен кръг около него и пленничката му.
Докато тя извръщаше глава, Ричард мярна тъмна синина на лявата й буза.
В душата му се надигна кипящ гняв. Всяка фибра на съществото му копнееше да стори нещо, да действа, да я изтръгне от Джаганг, да я изведе от този лагер. Мисълта му препускаше трескаво да се хване за нещо, но както беше окован, не му оставаше много поле за действие. Не му беше нито времето, нито мястото.
По-лошото беше, че ако не направи нещо, Джаганг ще продължи да я малтретира. Ако стои безучастен, а Калан продължи да страда, Ричард никога нямаше да си го прости. Колкото и отчаяно да му се искаше да направи нещо, нямаше как.
Стоеше притихнал и неподвижен, опитвайки се да понесе бушуващата в него ярост, която бе не по-малка от яростта на Меча на истината — оръжието, с което се раздели, за да намери Калан.
Калан, императорът и охраната се изгубиха във врящия блудкав казан на лагера. Зад тях като че се затвориха завеси от мъгла.
Ричард стоеше на мястото си разтреперан и отчаян. Вече дори не му беше студено от дъжда. Дори студеният дъжд не успяваше да охлади буйната му ярост. Докато мисълта му препускаше бясно през всякакви възможни варианти за действие, той беше наясно, че всъщност нищо не може да стори. Поне не сега.
В същото време сърцето му се свиваше от болка за Калан. Като си помислеше какво е принудена тя да търпи в ръцете на човек като него, всичко отвътре му се свиваше. Коленете му омекваха от страх за нея. Наложи се да извика на помощ цялата си упоритост и решимост, за да не се строполи на земята, облян в сълзи.
Ах, да му падне Джаганг… Само да му падне.
Командир Карг застана на крачка от лицето му.
— Извади късмет — изръмжа той. — Императорът явно имаше по-важна работа, отколкото това да оглежда отбора ми и непохватния ми нападател.
— Трябва ми боя — сякаш не го чу Ричард.
Командир Карг примигна изненадан.
— Моля?
— Боя. Трябва ми боя.
— Очакваш да хукна да ти търся боя!
— Да, казвам ти, че ми трябва.
— За какво ти е?
Ричард му се закани с пръст, едва потискайки порива да метне веригата си около врата му и да го удуши.
— За какво са ти тези татуировки?
Объркан, Карг се поколеба за момент, опипвайки внимателно въпроса, сякаш можеше да е осеян с бодли.
— За да изглеждам по-страховит и да плаша врага — отвърна накрая. — Това ме прави по-силен. Врагът вижда в мен и хората ми силни и безкомпромисни бойци. Сърцата им се изпълват с ужас. Когато страхът ги скове, победата е наша.
— Точно затова ми трябва боя — обясни Ричард. — Искам да боядисам лицата на момчетата от отбора, за да вселяват страх в сърцата на противниците ни. Така по-лесно ще ги победим.