Пак се замисли и реши, че именно този факт — че яростта на непознатия се събуди в мига, в който видя синината на лицето й, причинена от Джаганг — я убеди, че мъжът със сивите очи не би могъл да й е враг.
От друга страна, пленникът също не бе случаен човек. Стойката му, движенията му, всичко в него говореше много на Калан. В хищническия му поглед се долавяше проницателност и интелект. В отмерените му жестове имаше достолепие — явно той също не бе за подценяване. Започнеха ли игрите, тя щеше да разбере дали е права, но човек като командир Карг не би направил свой пленник нападател, ако нямаше сериозна причина за това. Всичко щеше да се изясни съвсем скоро. Засега бе убедена, че непознатият познава прекрасно яростта и умее да я освобождава.
— Насам, Ваше сиятелство — посочи през дъжда вестоносецът.
Последваха го, отдалечавайки се от мрачното море на лагера, и излязоха насред голото поле Азрит. Калан бе толкова погълната от размишленията си за мъжа със сивите очи, че изобщо не бе разбрала кога са започнали да се изкачват към платформата. Тя се извисяваше над тях. А отвъд нея бе величественото плато. От толкова близо Дворецът, кацнал най-отгоре, не се виждаше.
Когато започна да вали, я обзе слаба надежда, че платформата може да се срути, но отблизо забеляза, че не само е добре укрепена с камъни, а и е строена много внимателно и вещо. Орди мъже, натоварени с тежести, утъпкваха всяка количка пръст и камъни, които се изсипваха отгоре.
Тук нямаше хаос и случайни действия. Докато обикновените войници в лагера и тези, които я охраняваха, бяха най-обикновени безмозъчни фигуранти, сляпо отдадени на една безсмислена кауза, в Императорския орден имаше и хора, които се отличаваха с ум и находчивост. Именно такива надзираваха строежа. Обикновените войници само подаваха материалите.
При цялата маса от невежи и безпросветни простаци Джаганг избираше в най-близкия си кръг само знаещи и можещи хора. Грамадните мъже, които го охраняваха, бяха полуидиоти, но тези, които строяха рампата, се отличаваха с ум и умения.
Ръководителите на проекта знаеха какво правят и не се свеняха да противоречат на императора, когато сметнеха, че предложеното от него няма да свърши работа. Първоначално Джаганг бе искал основата на платформата да е по-тясна, за да могат бързо да наберат височина. С цялото си уважение, тези мъже не се страхуваха да му обяснят защо не може да стане. Той ги изслуша внимателно и след като се увери, че са прави, ги остави да изпълняват плановете си, макар и в разрез с първоначалните му желания. Ако обаче Джаганг решеше, че е прав за нещо, нямаше сила, способна да го разубеди.
От колосалната платформа тръгваха десетки редици от по десетина-петнайсет човека. Някои от тях си предаваха кошове с пръст и камъни, други изнасяха празните кошове. Трети бутаха тежки колички с камъни. Кервани с мулета теглеха каруци, натоварени с по-големи скални късове. Проектът беше повече от мащабен, но в строежа участваха толкова много хора, че работата вървеше експедитивно.
Калан не се отделяше от Джаганг, който с бърза крачка следваше вестоносеца.
Докато си проправяха път през тълпите от работници, Калан най-сетне забеляза ямите, откъдето невъобразим брой мъже копаеха материал за платформата. Земята бе надупчена от безброй огромни ями, всичките с по една полегата страна, откъдето едни изнасяха пръст и камъни, докато други внасяха празни кошове, бутаха колички и каруци, за да бъдат натоварени наново. Ямите бяха толкова много, че броят им се губеше в потопеното под дъжда поле.
Джаганг пое по пътеките между рововете, изкопани в строг ред. Пътеките бяха точно толкова широки, колкото по тях да се разминат две каруци.
— Ето там, Ваше сиятелство. Там е.
Джаганг спря и надзърна в една от ямите. Май беше единствената, където не се работеше. Императорът огледа и съседните.
— Разчистете и тази — вдигна ръка той към платото. — И не почвайте да копаете нови в тази посока.
Заповедта му бе изпълнена на мига.
— Да вървим — подкани ги Джаганг. — Искам да проверя дали наистина има нещо.
— Уверявам ви, че всичко е точно така, както ви го разказах, Ваше сиятелство.
Джаганг не обърна внимание на думите на вестителя и заслиза по полегатата пътека към дъното на ямата. Калан го следваше. Сестра Улиция бе на няколко крачки зад тях. Тя, без качулка на наметалото, с прогизнала от дъжда коса, не изглеждаше особено доволна от ситуацията. Калан заби поглед в хлъзгавата кал пред себе си.